Епопея на изтърваните

или На масата на Румяна (още не съм решил)

Наместо увод
 

Това лято имам една единствена задача – да приготвя списъка за Румяна Узунова. Дай боже, денят, в който ще се извървим при нея, да е далечен. Някъде септември 1995 година, вече на смъртно легло, тя ни проводи вест от Германия: „: „Като отида там горе, ще запазя една голяма маса, за да можем да се съберем отново всичките.”
И понеже винаги съм и вярвал, ето на, сега работя върху списъка. Но не е само той. Трябва и да се потретуват всичко онези, който някой ден ще седната на масата.. Кой с въглен и пестеливи Анри Матисови щрихи , кой в ефирни тонове и акварел, кой в в пламтящи цветове. Като тези на моя стар познайник Анастас Константинов. Крайната цел е: всеки, който ще седне на масата на Румяна да бъде описан приживе. Щото човекът си отива, но портретът остава след него и следи строго какво прави следващото поколение.
Първоначално работното заглавие на раздела бе „На масата на Румяна”. Но пък се сетих, че вече съм написал едно есе със същото заглавие за Катя Бончева. Ще вземе да излезе в нейния сборник и ще се объркат работите. Другото, което ми хрумна е Епопея на изтърваните. Принципно много ми харесва и е много същностно и точно. Плюс това няма нищо обидно в заглавието. Знаете сигурно че има един български политик Иван Евст. Гешов, дето са му викали изтървания заек. И той не се е сърдил. Та така, колкото повече време минава от онези години, толкова повече си мисля, че изтървани е точната дума. А непременно трябва да добавя, че в онова революционно време у мнозина у нас несъмнено имаше имаше и нещо заешко.

Същност на явлението и идейно-социална характеристика

Но това не бива да ви учудва. Всяка революция е дело на по-малка или по-голяма група изтървани. Особеното на този тип човешки групи е, че те са омесени по най-невъзможния начин. По-хубаво от дядо Вазов няма до го кажа

-- богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът...” Но пък след това години можем да го продължим. И да се вгледаме по-внимателно в социалния статус и въжделенията на изтърваните. Между тях имаше – анархисти по душа, комунисти по сърце (но все пак с акъла си), привърженици на Третия път, радетели на разцвета на българското село, почитатели на американската демокрация и пр. и пр.
Колкото и странно да ви се вижда силата на тези толкова различни изтървани бе тъкмо в разнопосочните интереси, убеждения и виждания за живота. Това ги правеше непредсказуеми. Обикновено такива групи творят постоянно суматоха, а властта – обратното, стреми се да подреди отново стария ред. Но, както знаете, има ли суматоха, винаги печелят непредсказуемите. И властта се изтърва. (Но не си мислете непременно неприлични неща).

Изясняване на категориалния апарат

Сега след толкова години мога да разделя изтърваните на три категории.* Към първата се числяха съвсем изтърваните (да рече Любо Собаджиев, бог да го прости), Босия или пък Светиня му Христофор), другата пък изобщо не бяха изтървани, но се водеха такива. Примерно, Желю Желев. И най-накрая, но не на последно място – онези с ризи, прибрани панталоните. В един свой репортаж от Истанбул, младият военен кореспондент Ърнест Хемингуей, твърди, например, че тези с ризите в панталона ( в тогавашна Турция) не може да им се има доверие. Правилото се оказа валидно и 70 години по-късно. Така например, с риза, прибрана в панталоните ходеше агент Николай.
Но нека продължим нашето изследване. В никакъв случай не бива да пропускаме едно важно условие, което е ключово за успеха на изтърваните, където и по света да се случват нещата. Сред тях трябва да има критична маса от простодушни хора. Като казвам простодушни имам предвид направо детската простодушност. На годините, на които съм, човек гледа по различно на децата. И, повярвайте ми, все повече и повече на тяхното рационално поведение и умението им лесно да постигат неща, за които възрастните драпа цял живот. Един такъв хлапак, както обикаля из двора и хвърля косо камъчета, дето се вика направо може да обърне света и ние да не усетим нищо.
Лошото е, че в българската изтърваност нямаше нищо детско. Нито пък рационално. Мисията на изтърваните бе да издигнат идеята, сиреч да започнат нещата. После трябваше да дойдат храбрите и накрая, дето е рекъл Жозеф Фуше, ако не се лъжа, работата да я завършат умните.
Ако изтърваните вземат, че се изтърват, всичко по веригата нататък се проваля. И вместо храбрите, а после умните, идват направо безкрупулните. Искам да кажа, че смисъл в делото на изтърваните е все пак една успешна революция, променена страна, свободен народ и мутри, които са се изпокрили в миша дупка. Така, както беше макар и за малко през през зимата на 1997 година.
Но тогава какъв е смисълът да описваме изтърваните, ако все пак не са успели да свършат работата, ще попитате вие? Аз пък на свой ред ще попитам: а не е ли валидно същото за поколението политици, което сътвори 4-февруари? Не е ли същото и с днешните български политици ? Да не би да четете всеки ден биографиите им в Уикепедия или пък да лепите ликовете им у дома върху хладилника ?
Ето, защо за мен списъкът е важен. Знам, че ще имам проблеми повече с живите, отколкото с мъртвите (Георги Спасов и Любо Собаджиев), но е неизбежно.
Чудя се, например дали Петър Берон няма да откаже един ден да седне на масата на Румяна и да заподозре, че мероприятието е организирано от заднебесното представителство на ЦРУ. Босият пък може да се сопне и да рече : дай списъка, щото първо трябва да видим кой е бил агент и кой не.
Проблем ще има и с Волен Сидеров, за когото ще стане дума по-нататък. Не за друго, а защото на масата на Румяна ще има много турци – от Лудогорието, от Кърджалийско, от Казанлъшко, от Айтос и други места. Също така ще има българо-мохамедани. От Корница, например.
--------------
Виждате ли колко е трудна работата? Така е, нали? Чудя се дали да продължа утре с втората част на най-четения в този блог постинг „Волен под скалите на Белоградчик”. Или пък предводителя на софийско-пловдивското и бургаско неизтрезняващо казачество да почака. Или пък да пуснем на първа пътека Николай Колев – Босия ?
Помагайте! Продължението - утре.
-----------
* Разбира се, над всякакви категории са хора като бай Илия Минев, светла му памет.