Може ли този път кандидат-кметът да е по-малко засмян ?!

Десницата е на път към общ кандидат за кмет и дори към единна предизборна листа за съветници в София. Ако всичко върви добре нататък, много е възможно, ако не на 28 октомври, то седмица по-късно да си имаме отново цивилен кмет. Защо съм такъв оптимист, е предмет на друга тема. По-важното е сега да се върна отново на въпроса, който поставих в един постингите в началото на месеца. А знаем ли къде пращаме хората и какво ще правят там, в местната власт ?

Статукво. Това бе нарицателното, което се появи на частичните избори в София преди години. С този етикет тогава Татяна Дончева, Бойко Борисов, пък и кандидатите на ДСБ обозначиха управлението на Стефан Софиянски. Най-вероятно на тези избори по същия начин ще бъде отличен и сегашният кмет. И с право. Но питам се дали не трябва онези, които искат промяна, т.е. СДС и ДСБ, да разширят малко понятието ? Защото статуквото това е:
– концентрацията на власт и правомощия на „Московска” 33 за сметка на непълноценни райони и обезвластени граждани в тях;
– правителство и съответно областна администрация на една ръка разстояние, притежаващи достатъчно правомощия, за да налагат интереси, различни от тези на софиянци;
– многохилядна неефективна администрация, в повечето случаи преживяваща от по-дребна или по-едра корупция;
– мощни клиентелистки мрежи, които търсят и бързо намират позиции при всяко обновяване на общинския съвет.

С всичко това новоизбраният кмет и новите съветници ще се сблъскат още през първите си дни в общината. И няма да имат никакъв шанс, ако не поставят въпросите ребром.

Дано наистина дясното е узряло не само за обща кандидатура и общи листи, но и за обща визия за промяна ? Различна от познатото — една усмивка ми е столицата.

Както преди много години бе озаглавил дебютната си книга един забравен поет ? от времето на комунистическия режим.
—————————–
? Георги Константинов, „Една усмивка ми е столица”, София, изд. „Народна младеж” ,1967 год.