Яне и „традициите” в борбата срещу корупцията от 89-те години

>В разгара на кампанията и тъкмо по време на посещението на Джефри ван Орден проектът „България на гражданите и регионите” изчезна от сайта на партията на Яне. Може да е технически проблем, но понеже вече е трети ден, явно никой не си дава зор да възстанови достъпа. За сметка на това билбордовете из цялата страна си стоят. Не за другото, а защото няма нищо по-безопасно в тази страна от това човек да извиси глас срещу корупцията. И дори да я посочи с пръст. ­
Впрочем, ако човек се вгледа внимателно в кампанията на РЗС не може да не забележи, че основното средство за борба с корупцията са специалните служби или пък някои нови специални органи, примерно този за контрол върху разходването на средствата от европейските фондове. Изкушението да пребориш корупцията, представяйки си държавата като верижна машина, а себе си като водач в кабината, който за целта дърпа няколкото лоста пред себе, не е от вчера. В едно по-далечно време, в края на комунистическия режим, правешкият хитрец опита същата тактика. Корупцията в партията-държава, и най-вече сред висшия партиен ешелон трябваше да бъде сразена с решаващата роля на бившата ДС. За целта прокуратурата и съда имаха за своя най-важна задача да узаконяват действията на тайните служби. Но, както е известно партията, така и не успя да се справи сама със себе си.
Искам да кажа, че ако бившият земеделски трибун е решил да заложи на това изпитано средство, със сигурност не му трябва програмата и заклинанието, че е необходима нова конституция, заради „хаоса в законодателството и парализата на съдебната система”. Остава му само да убеди бившия докладчик на ЕК за България, че Алексей Петров, начело на ДАНС е достатъчна гаранция за ред, законност и справедливост.
Ако вече не го е направил.