Един незабележим вот или защо наглостта винаги успява, когато отсреща липсва равносметката

Едва ли някой е очаквал вчера да бъде разклатено правителството на тройната коалиция. И все пак, поне симпатизантите на опозицията са имали някаква надежда за морално надмощие над обръгналите в изкуството на лъжата депутати от мнозинството. За съжаление, надеждата не се сбъдна. Защо ли ?

Не съм склонен да обвинявам бившите комунисти за тяхната демагогия. Това е все едно да обвинявам някой, който всяка вечер ме причаква пред дома ми и ме пребива от бой, а пък аз твърдя, че е лош човек, вместо една вечер да се прибера с камък в джоба.

Има една специфична причина, поради която опозицията не успява да наложи своите аргументи. И тя съвсем не е в численото превъзходство на бившите комунисти в парламента. За да стигнем до тази причина, може би си заслужава да обърнем нещата и да си представим, че понастоящем правителството върши следното:

– централизира регионалните здравни каси и връща монопола, ограничавайки ролята на частните здравно-осигурителни фондове

– преразпределя финансовите излишъци и разширява номенклатурата на безплатните лекарства

– връща изцяло принципа на солидарността, принуждавайки два милиона заети да плащат осигуряването на останилите 6 милиона

– засилва администрирането на паричните потоци при финансирането на здравните и лечебните заведения

– прекратява концесионните договори за болниците и одържавява обратно доболничната помощ.

Нали не се съмнявате, че ако така стояха нещата, дебат щеше да има. И то какъв!

Далеч съм от мисълта да виня опозицията за здравната реформа от края на миналия век. В тази реформа имаше замисъл, имаше концепция, имаше последователност в осъществяването и. За съжаление такъв тип реформа отиваше повече на една социалдемократическа партия. И от преди 30-40 години. За да се стигне днес до прелюбопитната ситуация, когато правителството на бившите комунисти ползва в пълна мяра предимствата на свръхцентрализацията в здравната система. И заедно с това да обвинява нагло опозицията за подаръка има дефекти.

Мисля, че е време и в СДС, и в ДСБ да си дадат сметка, че става дума не за продължаване на реформата от времето на техния мандат. Трудно, много трудно опозицията би защитила тезата, че нейните днешни виждания са продължение на някогашните и действия в областта на здравеопазването и въобще в осигурителната политика.

Още по- трудно е да се дефинира и отстоява дясна политика, когато въпреки сравнително радикалните предложения в публичното пространство, в програмата ти продължават да стоят принципи и постановки, подходящи повече за платформа на лява партия. Като например, че “правителството е абдикирало от от конституционните си задължения да гарантира здравето на нацията “/СДС/.* Или пък заглавие на цял раздел от типа на ” За качествено и солидарно* здравеопазване” плюс предложението за засилване на административния контрол върху НЗОК, а не просто премахване на нейния монопол” /ДСБ/.

Вярно е, че една такава равносметка най-вероятно ще поразмести пластовете вътре в партиите, ще ограничи влиянието на някои набедени десни идеолози /например бившия министър на здравеопазването Илко Семерджиев/.

Вярно е, обаче, и другото — опозицията ще бъде готова за следващия дебат. А от там и за следващия мандат.

 -------------------------------------------

* Едно е здравето на нацията, друго е здравето на гражданите. Не правителството, а той, отделният гражданин е длъжен и трябва да има възможността да се грижи за собственото си здраве. Правителството може и трябва да се погрижи само за онези, които по една или друга причина, не могат да го сторят сами.