Опасявам се, че не сме защитени

Или защо разследването на атентата е техническата страна на въпроса, а политиката – същностната

Предполагам, че не заспивате всяка вечер с мисълта за бъдещето на Европа. И за мултикултутурализма, който бавно и неумолимо променя континента и поставя под съмнение ценности, съхранени и пренесени през вековете. С дух, с вяра и за съжаление понякога с кръвополитни войни. Да, онова, което има се случва все пак е въпрос на бъдеще. Макар и не толкова далечно. Тероризмът, обаче, вече е тук. И кръвта на убитите в Бургас вика.
В случая, не може да се каже, че не спазваме правилата. В морално-политически план, българският парламент в нарочна декларация осъди злодеянието. Разбира се, пропускайки предпазливо да изрази солидарност с държавата Израел. Предприети бяха и съответните правни действия от окръжният прокур в Бургас Калина Чапкънова. И към момента по случай вече работят група следователи – местни и от Националната следствена служба. Има и досъдебно производство по досъдебно производство по чл. 108а и по чл. чл. 116, ал. 1, т. 4 и г. 6 от Наказателния кодекс. Ще чакаме, ще видим какъв ще бъде резултатът след време.
Нека сега върнем сега на политическата страна на въпроса. По-конкретно: трябваше ли българските власти да посочат

Хизбулла като вероятен извършител на атентата, в който загинаха 5 израелски и един български гражданин. А също така бе преобърнат живота на други 30, ранени при терористичния акт. Допускам, че отговорът ви, ще бъде в синхрон с позицията на българското правителство – не, докато няма конкретни доказателства. Добре, приемам отговора. А сега питам и аз на свой ред – колко са организациите, за които мирните израелски граждани са военна цел ? Ако слушате токмаците, те са много – Ал кайда, Хамас, Мюсюлмански братя, Ислямски дхидад и, разбира се, Партията на Бога, сиреч Хизбула. (Някои набедени анализатори дори включиха в списъка и палестинската Ал Фатах. ) След отпадането на версията за атентатор-самоубиец, обаче следата е само една – ливанската групировка, подпомогната от революционните гвардейци на Иран. Същата тази групировка, чиито шиитски милиции сега подпомагат военните операции на Башар Асад срещу собствения му народ.

Дайте ми доказателството

Но доказателството, доказателството, виждам как настоявате. То и Архимед е казал дайте ми опорна точка и ще обърна света, ама не са му дали. И за това пак ще попитам нещо. А какво ще стане, ако някогашния телоохранител на Тодор Живков и понастоящем премиер на страната взема да каже в прав текст, че подозира подопечния си за убийството на Георги Марков през далечната 1978 година в Лондон ? Ще стане ли скандал? В Европа – сигурно не. Но тук, у нас, токмаците през глава ще питат в медиите: а къде ти е доказателството Борисов, дай доказателството. Само един чадър, една сачма и задочните репортажи, в които генсекът описан неправилно, не са достатъчни. И най-вероятно ще изтупат от нафлаталина версията, че са го убили англичаните. Както впрочем, пуснаха по социалните мрежи тихомълком версията, че Израел е убил собствените си граждани, за да намери предтекст за война с Иран.
Но, какво се случва междувременно. Имам предвид, докато българските политици нямат подозрения, нямат доказателства и си отворят очите за отношенията ни с някои страни в Близкия Изток ?

Какво не знаем и какво знаем

Това не мога да ви кажа. Не знам, например, дали членове на политическито или пък на военното крило на Хизбула могат да получат виза за влизане в България, ако поискат. Не знам дали премиерът ще направи отново официално посещение в Ливан и дали Хасан Насрала няма да го почерпи дюнер. Не знам, дали има авоари на Хизбулла в български банки и дали те авоари са замразени. Не знам дори дали, ние като суверенна държава, имаме собствен списък с терористични организации, чиито членове са нежелани гости в страната ни. Нищо не знам. Вие, знаете ли?
Кой знае още колко неща не знаем. Но пък хората знаят. Ето, онзи ден в „Уолстрийт джърнъл”* Dаниел Schwammenthal, директор на Трансатлантическия институт със седалище Брюксел, отправя сурово предпреждение към Европа. И припомня отново поредицата от атентати, включително и този срещу еврейския център в Буенос Айрес, за чийто произход няма никакво съмнение. Дори в самата Европа. Отново той предупреждава за силното присъствие – и физическо и финансово на проиранската групировка в страните от ЕС. И позовайки се не на американските, а на германските служби за сигурност, цитира наличието на 955 членове и привърженици на Хизбулла в тази голяма европейска страна.
Ето защо, вместо да умуваме дали има или не „спящи клетки” сред българските мюсюлмани, по-добре да се огледаме дали Хизбула, освен в Германия и Франция, вече не е у нас. С европейски вид, със синеоки и добре облечени членове и поддръжници.
Що се отнася до мултикултурализма, засега няма основания да се тревожим. Даже тъкмо обратното. Но това е друга тема.
По-важната е разследването. А още по-важната какво е отношението към тероризма и към терористичните организации по света. Както вече видях, те не ни питат преди да дойдат с бомби в раниците на наша територия.
------------

* Статията е написана по повод по повод отказът на ЕС да нареди в списъка на терористичните организации ливанската управляваща групировка. Така, както вече направиха САЩ и Великобритания.
Снимка: КРОСС