Скъпи приятели, За първи път подписваме отворено писмо не до правителството на сатрапа Живков, не до ръководството на партията, която превърна в кошмар и нашия и вашия живот, не до виновниците за катастрофата на нашето отечество. За първи път подписваме отворено писмо до свои братя по съдба и по борба, до хора, в които сме вярвали и вярваме. Не знаем с какво се измерва важността на такъв момент. Не знаем кое надделява в нас – тревогата и мъката от тази крачка, или надеждата, че ще ни чуете. Довчера вие бяхте заедно с всички, които пееха за свободата. С ония, които ви обичат, и плакаха в нощта срещу единайсети юни. Не забравяйте никога за тях!