Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим ІІ

Към есента на 1989-та, българската армия наброява около 160 000 души на наборна и кадрова служба. Като изключим фактът, че тя охранява една добре оградена територия, в която живеят хора, лишени от човешки и граждански права, по всичко останало войската ни прилича на останалите конвенционални армии на континента. Строго изградена йерархична структура, разделение на родове и видове войски, типове въоръжение, съобразно тяхното предназначение и най-важното: съсредоточаване на определена места, наричани по народному казарми.

Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим І

Ако си спомняте в първите месеци след десети ноември, ние бяхме извънредно любопитни граждани. Искахме да научим колкото се може повече и по-бързо много неща. Например размерa на външния дълг, броя на лагерите, броя на хората, изпращани там през годините, заплатите на членовете на Политбюро, числеността на армията, имотите на БКП и какво ли още не. В по-малка или в по-голяма степен любопитството ни на граждани бе удовлетворено. Най-вече от онези, които държаха информацията, т.е. от ръководителите на бившата комунистическа партия.

А гражданите под прикритие ?

Знам, че в тези празнични дни не ви е до темата, но какво да се прави. Едва днес ми остана време да прегледам Закона за достъп до досиетата на бившата ДС. Естествено, че в закона липсва морално осъждане на комунистически тайни служби /то и в предишния нямаше/. Липсва също, каквото и да е целеполагане. Имам предвид това, че в него не е развита по-широка трактовка, а именно, че разкриването на тези архиви има редица цели, свързани с политически, правни и исторически изследвания на миналото. Да не говорим за това формулировката в член 32, т.е.

Страници