Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Как ще ни стигнат американците

Съвсем наскоро, някъде през март, Румен Петков се бе размечтал за американски експерти. Сега и премиерът е готов да продължи делото. Но това не би трябвало да учудва никого. Толкова му е акъла на младежа, още по-малко на съветниците около него, най-малко пък на онези, които ръкоплещят на меко казано нелепата идея. Съвсем без ум ще бъдат пък и самите американци, ако вземат да дойдат. По две причини. Първата е, че те си нямат МВР, както е всеизвестно и нямат опит в справянето с такива суперучреждения. Втората е, че нито МВР, нито ДАНС ще започнат да вършат работата си, докато прокурори, съдии и следователи често-често сменят sim картите, за да си говорят с онези, които би трябвало да преследват. Впрочем и да дойдат американците кого ще съветват ? Бившата ДС ? Само това ни липсва.

Убили са го в крачка

Жестоко е да умреш от насилствена смърт, когато си на крачка от голяма промяна в собствения си живот и когато си преизпълнен с планове за бъдещето. И вероятно това чувство е било далеч по- мъчително за писателя, отколкото физическите страдания през последните му часове. Ето защо, ако искаме да почетем паметта му днес, 29 години след насилствената му смърт,трябва да престанем да вярваме на наивната версия, че причината са разобличителните му портрети на правешкия сатрап. Защото истината е, че Георги Марков и семейството му са били на крачка от голяма промяна.

Ако го има това копеле, добре е да знае, че и нас ни има

Днес е денят на убийците. Нещо като професионален празник. На онези, които преди 29 години впрегнаха цялата мощ на държавата, за да премахнат един гражданин. Някои от тях, като Тодор Живков и Васил Коцев, се споминаха. Други, като о.з. генерал Барбалов?, са в оръжейния бизнес. Трети получават спокойно пенсиите си за дълъг дипломатически стаж. Но къде ли е сега Жоро Макето ? Това се питам днес, когато небето над София е също като това над Лондон на 7 септември 1978 година.

ДС от времето “когато се наливаха основите”

Ето най-сетне част от материалите, за които стана дума. Съжалявам, че се забавих и още повече, че се наложи да ги сканирам. Надявам, че до края на седмицата всички материали ще бъдат обработени така, че да бъдат във вид, удобен вид за четене и за теглене. Гарантирам за достоверността, макар че материалът не е кой знае какво. Къде-къде по-интересно ще бъде да надникнем в подобни доклади и справки от 70-те и 80-те години. Мисля, че ще направите добре, ако копирате материалите и след това ги отворите с текстови редактор, но при zoom 150-200 %. А най-добре, ако изчакате 2-3 дни.   

Какво зная и какво мога да разкажа за Георги Марков

Това е материалът на Петър Семерджиев , който намерих в архива си. Подписан е собственоръчно от него и преписан от жена ми, без каквато и да е редакция. Доколко си спомням в “Убийте скитник” има интервю с него, но струва ми се тук, спомените му са по-пресни и тезата по-отчетлива. Там където има получер курсив, да знаете, че е мой. Не знам дали материалът в този му вид някога и някъде е публикуван. Възможно е да го е използвал и в мемоарите си, които не съм чел. Ако е така, моля да ме извините.

Мил пардон, мадам !

В последно време СДС взе две ключови решения: отказа да легимитира комисията по затварянето на архивите на ДС и подкрепи инициативата на британските консерватори и чешката Гражданска демократична партия. Инициатива за една по-конкурентна и обърната към свои своите граждани Европа. По този начин, както вече споменах в един от предишните си постинги, синята партия почти директно подкани към взаимодействие две големи групи избиратели. Групи със свои специфични социални, ценности и дори поколенчески характеристики.

Какво не знаем за ДС, защо не го знаем и как ще го научим ІІІ

­Официалната и неофициалната страна на Държавна сигурност

Неотдавна в българското законодателство бе регламентирана работата на прикритие на служителите на специалните служби. Това е един сложен механизъм, свързан с наличие на много сериозни обстоятелства и най-важното — по скоро изключение а не правило в работата на днешните специални служби. До началото на 90-те години на миналия век, обаче, нещата стоят обратното. Работата на прикритие на служителите на ДС и на военното разузнаване и контраразузнаване е правило. В това отношение си струва да надникнем в анализа на кадровия офицер от Първо главно управление журналиста Владимир Костов.

Страници