Май става нещо в СДС

През последните седмици случаят с Георги Константинов и предупреждението за изключване от ЕНП очертаха едно ново развитие в СДС. Имах възможност тези дни да чуя лидерът на СДС Петър Стоянов на събрание с част от актива на софийската организация. Беше въодушевен. И има защо. И в двата случая СДС тества успешно системата. При първият, резултатът беше очакван -- бившата комунистическа партия държи на миналото си, специалните служби не са реформирани и никой не смята да отваря архивите на ДС. Във втория -- предстои скоро да научим още нещо, а именно -- дали ЕНП е готова да преглътне по радикална позиция в своите редици. Защото, както непригодната Конституция на ЕС, така и високите като цяло данъци в Стара Европа се основна и сериозна пречка, както за конкурентноспособна способна икономика, така и за конкурентна демокрация. Конкурентна с ориентир Съединените американски щати, разбира се.

Може би случайно, може би обмислено, с принципната си позиция в тези два случая, СДС отправи сигнал към две големи групи потенциални избиратели. Първата е към всички онези, които подрепиха преди години синята коалиция с желанието бившата комунистическа партия да бъде отстранена веднъж завинаги от властта. Къде с интуиция, къде с разум днес всички те са наясно, че мисията не е завършена. Втората -- към една друга, по-малобройна, но за сметка на това все по-влиятелна група млади хора от университети и тинк-танковете, безкопромисни привърженици на пазарните реформи и принципно ограничаване на ролята на правителството. Те знаят, че времето за същинска реформа не е далеч.

И това вече е покана за среща. Дали тя ще бъде осъществена ще разберем, когато видим едните да заговорят с езика на другите. Тези дни Мартин Димитров вече го направи в "Панорама",  отстоявайки не просто кандидатурата на Георги Константинов, а необходимостта от реформиране на специалните служби. Остава да видим, дали например политици от поколението на Филип Димитров, на Лъчезар Тошев, на самия лидер на СДС Петър Стоянов ще отвърнат като заговорят убедително, например за пропазарна реформа в социалноосигурителните системи.

Дано да не съм прекален оптимист, но очаквам много от тази среща. Защото дясното, десният проект ще се открои едва, когато с общи усилия бъде потърсено радикално и смело решение на големия проблем: как да бъде съчетана необходимостта от институционални промени с истински пропазарна реформа. Т.е., как от една страна да бъдат извършени съществени корекции в политическата система, наследена от бившата комунистическа партия, а от друга да остане ненакърнена визията за добро управление чрез ограничаване на правителствената намеса на пазара.

Признавам, че този въпрос ме занимава отдавна. И смятам да продължа да го разнищвам.