НДСВ и БСП изтърваха
контрола над таксиметровите шофьори
Нещо ми трепна отвътре като видях днес картинката пред парламента.
Поразходих се, поогледах, мярнах една-две познати физиономии.
Поколението се е сменило. Първо бяха "копърките"
*
онези, които през 1993 година започнаха протестите и беше създадена
първата гилдийна организация. Те си отидоха с чест. По жалба на
организацията, състав на тогавашния Върховен съд отмени частично
постановление на кабинета Беров, което ги принуждаваше да плащат
двоен данък. По-късно, през пролетта на 1996-та се появи второто
поколение. Пак спонтанно. Този път вече активни бяха новопоявилите
се лицензирани фирми и техните собственици. През юни, при едно
вдигане на цените на бензина, парламента осъмна блокиран. На
следващия ден полицията се опита да отклони законно заявеното
шествие и блокира "Цар Освободител" при кръстовището с "Раковска".
На помощ пристигнаха депутатите от СДС, начело със Сашо Божков и на
кръстовището се получи ефектно меле. Тази подкрепа от страна на
тогавашната опозиция бе достатъчна, за да бъде осигурено мощното
присъствие на таксиметровите шофьори шест месеца по-късно, по време
на януарски събития през 1997 година.Тогава напред излезе второто
поколение и новия Съюз на превозвачите, вече доминиран от фирмите и
оглавен от Румен Крумов от Обединение "Промяна".. Първият сигнал за
пропукванията сред това поколение бе
протестът пред парламентът около случая с Даниела Терзийска по
времето на правителството на ОДС. Днес вече нещата са си на мястото.
Тези, които са на площада искат собствен, независим синдикат. И
правилно. И "Промяна", и лидерите Националният синдикат на
таксиметровите водачи отдавна са на каишка. И съответно
партийно разпределени -- синдикатът на Румен при НДСВ, синдикатът на
Стефан Боснов -- при БСП.
Искрено се надявам този път таксиметровите шофьори да успеят. Първо
да се разграничат трайно от своите работадатели и досегашните си
назначени лидери. Второ, да не хващат вяра на популизма на Волен,
Яни Янев /нищо, че е от ОДС/ и на Бойко Борисов.
Но още повече ми се иска опозицията да заяви на висок глас, както
пред тях, така и в пленарната зала истинската причина за трагедията.
В България и българските градове дебне несигурността. Най-важен
фактор за тази сигурност вече е тъкмо парламентът и по-точно
мнозинството в него. И още по-точно онова мнозинство, което преди
броени дни подчини окончателно политически съдебната власт.
* К о п ъ р к и наричаха таксиметровите шофьори, които си
изкарваха хляба с личните автомобили и не бяха ангажирани с фирми
|