Да прочетем заедно Конституцията ІІІ

Признавам, че закъснях малко с третата част, но моля да бъда извинен. Причината бе визитата у нас на Франко Фратини, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността. Никога не е излишно да чуеш нещо повече за това как върви съдебната реформа у нас, да си свериш часовника с такава висопоставена личност. При това с богат опит като магистрат в родината си. Сигурно разбрахте, че еврокомисарят изтъкна доброто сътрудничеството между полицията и прокуратурата, отбеляза правилността на стратегията за съдебна реформа и похвали последните промени в Конституцията. Малцина бяха тези, които се зарадваха. Преди всичко и най-вече управляващите. А най-много Румен Петков.

 И сега, както се казва, ситуацията е малко конфузна. И за опозицията, която не бе много ентусиазирана от промените. И за магистратите, 83 на на сто от които са против избора на инспектора от парламента според едно прясно изследване на Фондация „Институт по нормотворчество”. И най-сетне за мен самия, опитващ се да прочета заедно с вас промените в Основния закон.

Но нека оставим похвалите на съвестта на еврокомисаря, командировъчните му- на данъкоплатците, включително българските, а преценката за скиорските му умения- на Румен Овчаров. Както знаем, Конституцията се пише за гражданите, а не за магистратите, министрите и еврокомисарите. И, ако сме убедени в това, да продължим спокойно нататък, вече в самата конкретика на промените.

И така, отворете чл. 84, ал. 16 Там ще видите, че за разлика от миналата година главният прокурор и председателите на върховните съдилища няма да се отчитат пряко пред парламента. Вносител на техните доклади вече е Висшият съдебен като цяло. Удивително ! А сега си представете картинката в парламента, когато дойде време за годишния доклад. Най-вероятно пред народните представетели трябва да застане не магистрат, а министърът на правосъдието, който по закон председателства заседанията на Висшия съдебен съвет. С други думи ,докладът трябва да бъде представен от член на изпълнителната власт, при това без право на глас и съответно участие в най-важните решения на институцията. Но, ако това причудливо хрумване на новите стари бащи на Конституцията ви се струва невинно, то другото вече е потресающо. Точно толкова, колкото да се откаже еврокомисарят Фратини от ски-екскурзията в Банско. А то е:

Чл. 84 16. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи; Обърнете внимание на курсива, който , естествено, е мой.
 

Какво разбирате вие под дейността на съдилищата ? Навярно, каквото разбира всеки нормален човек, т.е. онова, което правят съдилищата и съдиите в тях. А както е известно те п р а в о р а з д а в а т. За разлика от прокурорите и от твърде рядката по европейските места птица следовател-магистрат. С други думи, ни по-малко, ни повече българският парламент вече има законното основание да изисква отчет от българските съдилища. И сега си представете, че модата на списъците от полицията и прокуратурата се прехвърли в парламента и на Волен Сидеров /хайде да не е Корнезов/ му хрумне да поиска отчет по същество за 100-те мегадела на годината. Има ли законното основание ? Трябва ли председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров да се подчини. Трябва, разбира се – Конституцията го задължава. Ето какво казват по въпроса и експертите от вече цитирания по-горе Институт по нормотворчество: „Неприемлива е идеята за изслушване и приемане на доклади от председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Идеята за независимостта на правораздаването, осъществявано от съда, е несъвместима с отчитане пред парламента.” *

Твърде вероятно е, между вас да се намери някой, който да каже – е, да, ама все пак това няма да се случи. Вярно е, има много текстове в Конституцията, които не се прилагат, и слава богу! ** Вярно е, например, че едва ли някой ден българският парламент ще упражни правото си по чл. 18, ал. 4 и с обикновено мнозинство да одържави БТК, железопътния транспорт, ядрената енергетика и оръжейните предприятия. Вярно е, обаче и другото, че сериозни инвеститори в тези отрасли, така и не дочакахме. Кой беше сравнил инвеститора с плаха сърна ?

 Спирам дотук, с твърдото намерение през уикенда да обърнем внимание на най-аплодираната в обществен план промяна – ограничаването на имунитета на магистратите. За това си има една стара приказка: „Бой се от данайците, когато правят подаръци.”

* Институт по нормотворчество. Предложения за изменения и допълнения в Конституцията на Република България в областта на съдебната реформа, внесени в XL Народно събрание. Сравнителен и правен анализ. Февруари 2006 год.

** Например чл.11, ал. 4, според който не могат да се образуват партии на етническа и на верска основа.