* Да прочетем заедно Конституцията  І

Завчера влязоха в сила поредните промени в Конституцията. Видно е и от стенограмите, че опозицията направи каквото можа. Но само толкова. Защото нещата бяха предрешени. Предрешени не само от численото превъзходство на тройната коалиция и не само в пленарната зала, а далеч преди гласуването. Още през септември, когато Михаил Миков и останалите 146 народни представители внесоха законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Още тогава или СДС,  или ДСБ, а най-добре заедно, трябваше да направят нещо простичко: да оспорят целесъобразността и навременността на всички предложени промени. С изключение, разбира се,  на тези, които са свързани с раздела за съдебната власт.  Още тогава бе ясно, че на практика всички предложения са пълнеж и един вид фон, на който проблемът с българското правосъдие да изглежда един от многото. Не казвам, че това оспорване -- и публично, и във Временната комисия -- щеше да даде необходимия резултат. Но щяха да станат ясни много неща. Например, че опозицията е за принципна промяна в местното самоуправление, а не за мимикрия. Че не намира никакъв смисъл в гласуването на собствен бюджет на парламента. Че не счита за особено важно тъкмо сега да се изпуска пара, заради общественото недоволство, заради неизвинените отсъствия на депутатите. Че професионализацията на българската армия можеше спокойно да се случи със стария конституционен текст, както и стана след като със закон бе отменена наборната военна служба. С други, опозицията наистина е в глуха защита. И парламентът е нейният единствен бункер,  без каквото и да е изнесена напред защита, там ,където общественото мнение би могло реално да я подкрепи. Така е и вътре в партиите. Парадоксално, но нито една общинска организация, на СДС например, не е обсъждала нито през есента, нито тези дни онова, което техните народни представители дебатираха в Народното събрание. Актуалната тема вътре в партиите са кандидатските листи за представители в Европейския парламент.

Защо твърдя, че на практика всички промени бяха излишни или по- скоро бяха фон за омаловажаване на случая със съдебната власт. Позволете ми само два примера.

Първият са текстовете в чл. 9 и чл. 59, които се отнасят до въоръжените сили и военната служба. Направих си труда да прегледам конституциите на петнайсетина европейски държави, повечето от тях членове и на ЕС, и на НАТО. При почти всички уредбата бе сходна с действащата у нас до измененията на Конституцията. Така например в чл. 62 на Испанската, освен че защитата на Родината е също свещен дълг на гражданина, е казано, че военната служба е задължителна в предели и порядък, установен от закона. Същото е валидно за Унгария, в чийто основен закон / параграф 70/H /е казано, че "гражданите на основата на всеобщо задължение носят военна служба с оръжие или без оръжие". И в двете страни вече има професионална армия. С други думи, спокойно можехме да си остане досегашният тест на чл. 59, ал. 2 " Изпълнението на войнските задължения, условията и редът за освобождаването от тях или за замяната им с алтернативна служба се уреждат със закон." Каквото и да говорят юристите от мнозинството, текстът е достатъчно обтекаем. Да, защитата на Отечеството е дълг на всеки гражданин, но кога ? В мир или по време на война ?  Да, казано е воински задължения, но кога -- в мирни или във военновременни условия. Вместо това, мнозинството успя да прокара в ал. 2 на чл. 59 крайно съмнителното: Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.

Втората напълно излишна бе промяната с така наречената финансова децентрализация.  Нещо повече, тук мнозинството допълнително затегна примката, налагайки понятието г р а н и ц и  /чл.141,ал. 3. Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон./. Защо понятието граници бе използвано само по отношение на данъците, а не и по отношение на таксите, най-добре струва ми се могат да кажат самите общинари. Във всеки случай техните анализи най-вероятно ще започнат от това, че едно е размерът на ДДС /20 и съответно 7 процента за туризма/, друго е, когато става дума за размера на данък върху недвижимите имоти. Лесно можете да го установите като отворите Закона за местните данъци и такси и отидете на приложенията и таблиците, които се отнасят до недвижимите имоти. Със сигурност не сте виждали такава бюрократична вакханалия. То са методики за определяне на данъчната основа, то са съответно категоризация на населеното място, коефициенти за овехтяване, за подобрения, за етажност, за инфраструктура, за физическо състояние на обекта, за местоположението и пр. и пр. И всичко това, разбира се, влияе върху размера на данъка, който дължи гражданинът лично или в качеството си на предприемач, разполагащ с недвижима собственост. С други думи, данъчната оценка е комплексна --  базисна данъчна стойност в лева на квадратен метър плюс въпросните корекционни коефициенти. Е, кажете ми сега кое ще определя общината в границите, дадени от закона ? Нека приемем, че размерът това е базисната данъчна стойност. Първо ,общината винаги може да бъде сръчно излъгана, тъй като това понятие е сложно съставно. Ще получи ли например правото кметът на София да увеличи коефициента за местоположение в зона І не с 40 процента, както е сега, а да речем с още 20 отгоре ? Второ, ако приемем, че с базисната данъчна стойност всичко ще е наред, то ще отпаднат ли повечето от коефициентите -- местоположение, инфраструктура и.т.н. ? Ще може ли общинският съвет, съпоставяйки се с другите общини ,сам да идентифицира своето местоположение, вместо някой да го прави дистанционно от далечна София ? С други думи ще падне ли половината от закона /горе-долу толкова се таблиците и другите задължителни указания, кое от кое по-чудновати./ ? И най-сетне, иначе казано, ще сдаде ли властта министерствата, примерно на финансите и на благоустройството и регионалното развитие ?
Не, разбира се. Достатъчно е да надникнете в мотивите към законопроекта, внесен от Михаил Миков и сие. Ето какво съм подбрал за вас:
"Предвидените законови рамки на финансовата децентрализация осигуряват плавен преход и управляемост на процеса. Следва да се държи сметка за факта, че процес, при който основните елементи на данъците и таксите не са поставени в определени рамки, е в състояние да предизвика несигурност както сред инвеститорите, така и у всеки гражданин" /курсив на автора/.

Ето ви и същината на въпроса. Гражданите, ако и да са избрали свои представители в общината, още не са готови да се грижат както за себе си, така и за парите си.
Струва ми се, че съвсем напразни са надежди на опозицията или поне част от него, изразени от Петър Стоянов с фразата "Малко, но днес и по-добре, отколкото нищо". Аз бих я обърнал обратно -- по-добре нищо, отколкото малко и днес. Защото малкото невинаги е красиво, пък и камъчето, което понякога обръща колата.

Спирам до тук с твърдото намерение да ви досаждам по темата и през идните дни. И за опозицията, и за инспектората, и за нас ,гражданите, узрели за Европа. Но и за собствената си страна.

* Имаше през 80-те години една рубрика на РСЕ  "Да прочетем заедно "Работническо дело" .