Всичко е ясно, но не съвсем

Една предварителна бележка по повод предстоящите промени в Конституцията

Задава се второто четене на промените в Конституцията. Мисля да проследя внимателно процеса и да споделя някои неща в този сайт. Не че имам кой знае какви надежди. Знам какво ще бъде развитието. Що се отнася до съдебната власт, следователят ще си остане магистрат, прокурорът ще продължи да влияе върху кариерата на съдията, инспекторатът ще се разположи удобно между политическите лобита и ще вземе своето в голямата корупция. Знам също така, че най-сетне и в общините ще вържат по една червена панделка по случай данъчната независимост и ще чакат да видят колко ще пусне капкомера след промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация.  Знам, дори, че и Народното събрание ще бъде на далавера, т.е. ще спре да проси от правителството пари за автомобили и ще си има собствен самостоятелен бюджет,  съгласно предложената алинея към член 62. Знам най-накрая, че опозицията, макар и със свито сърце, все пак ще гласува за четвърти път промените.
Е-ех, лесно е да знаеш в днешно време. Беше трудно преди години -- в началото на 90-те. Спомням си, когато в Координациония съвет настанеше някоя неразбория, например около сложните за нас тогава избирателни системи и процедури, Николай Колев -- Босия се изправяше и отсичаше мъдро: "Кво се чудите, бе ! Настояваме за точно обратното, на онова, което искат комунистите и точка по въпроса! "

И все пак, колкото и ясни / и тъжни, разбира се/ да изглеждат нещата днес, все ще се намери нещо, което човек да не може да схване докрай. Както е казал някой -- умът е ограничен, необятната е човешката глупост. Та ето ви едно предложение за изменение и допълнение на Конституцията, внесено тези дни в парламента:

Закон за изменение и допълнение на Конституцията на република България: &1. В чл. 76 ал.1  придобива следната редакция:

"Чл. 76 /1/ Първото заседание на Народното събрание се открива от във Велико Търново от най-възрастния присъстващ народен представител".
Вносители: 62 народни представители, будещ умиление букет от всички цветовете на дъгата в българския парламент.

На това хората му казват: "Всичката Мара втасала....."

Аз пък като последният балама седя и чакам някой да предложи например отпадането от чл. 18 на следната алинея (4) " Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества."
Защото имам отдавнашен уплах от този член. Още от времето, когато на финансовия министър Муравей Радев му хрумна великата идея да попита Конституционния съд /чрез правителството, разбира се/ дали алкохолът не влиза в определението "биологично силно действащи вещества". Добре, че съдиите го отрязаха, та сега си пия ракията спокойно.

Ех, не чак толкова покрай последните развития.