|
Да
погледнем сериозно на 7 декември, това значи да приемем, че
учредяването на коалицията СДС е следствие от наличието на
организирана съпротива срещу комунистическия режим у нас. Както е
известно у нас, за разлика от повечето източноевропейски страни,
такова движение нямаше. Точно обратното. Режимът /или по скоро
лобито на Горбачов/ вече бе акуширал на създаването на влиятелни
неформални движения, каквото бе например Клубът за подкрепа на
гласността и преустройството. Още на митингът на 18 ноември 1989
година се видя ясно, че вътрешнопартийното дисидентство вече
бе заело ключовите позиции в зараждащата се демократична коалиция.
Тези позиции на практика бяха легимитирани с учредяването на
коалицията Съюз на демократичните сили на 6 декември в Института по
социология. Вътрешнопартийните дисиденти плюс инфилтрираните за
всеки случаи агенти на Държавна сигурност за дълго време време
предопределяха поведението на СДС. Толкова дълго, колкото бе
необходимо бившата комунистическа партия да смени името си, до
подготви своя конгрес, да извърши чистка на старите кадри в
държавния апарат и в тайните служби и да отиде преспокойно на
изборите през юни 1990 година и да ги спечели на принципа целта
оправдава средствата. Година по-късно две трети от народните
представители на Съюза на демократичните сили станаха част от
мнозинството в парламента, подписвайки Конституцията. С това, според
науката за прехода /транзитологията/ приключи най-важната част
от прехода -- изграждането на демократичните институциите, на
държавата. Не знам защо, но имам чувството, че ако бяха дали малко
време на Тодор Живков, той щеше да направи именно това. Е, затова ли
да празнувам ? Слава богу, че не ме поканиха на "Раковска" 134.
Какъвто съм си възпитан и добродушен, може би щях да отида. |