Защо не празнувах 3 март

На тази дата бих отишъл на панахида. В памет на загиналите по българските земи руски, белоруски, украински, финландски и румънски воини. И нищо повече. С други думи, не ме интересуват формените паради на президента Първанов нито словесните на Божидар Димитров и Андрей Пантев. Ще дойде ново поколение историографи и изследователи и ще постави фактите на мястото им. И не става дума само за историческите факти. Тоест за развитието на нещата от Цариградската конференция през Лондонското споразумение до Берлинския конгрес, с които интелигентният читател най-вероятно е запознат. Ако им трябва вдъхновение на съвременните изследователи, има откъде да го почерпят. Някога, през 70-те години на миналия век, покойният Тончо Жечев събра една своя поредица есета в книга, която нарече "Българският Великден или страстите български". Съчетал по блестящ начин изследователския с писателския труд, той подсказа /колкото бе възможно в  онези времена/ една друга идея, една друга посока на освободителните борби. Направи го с реабилитацията на Цариградския кръг, на личности като Тодор Икономов, Драган Цанков, Стоян Чомаков, Гаврил Кръстевич, Стефанаки и Алеко Богориди, Тодор Икономов, Тъпчилещови, владиците Иларион и Авксентий Велешки и още ред, не толкова известни за днешните поколения родолюбци. И ако Паисий и следовниците събудиха народността, то българите от Цариград, успели в битката за самостоятелна българска църква ,извикаха на живот общността, българската нация. И дори очертаха нейните граници в рамките на Българската Екзархия. Тези граници, които залегнаха и в Санстефанския прелиминарен договор, подписан от пълномощниците на Високата порта и на руския император.

Днес още са актуални въпросите, които постави покойният професор. Какво ли би станало, ако Цариградският кръг бе отстоял докрай своята идея за поетапно освобождение на България в границите на извоюваната екзархия.   Какво ли би станало наистина, ако историята на нашите народоосвободителни борби бе следвала своя естествен ход ?
За съжаление, както знаем в историята няма а к о. Руската-турската война сложи край на освободителните ни борби.

Каквото и да значи това.