За първото настояваше по-радикалната част от тогавашните неформални движения, за второто, дошлите от кабинета на другаря /те така и си го наричаха/ Петър Берон и Стефан Продев. Мястото на действие -- естествено квартирата на Стефан Гайтанджиев. Аргументът на др. Джуров, горещо защитаван от Петър Берон -- да не се пролее кръв. В интерес на истината за кръв и провокации се заговори още на 3 ноември, когато беше шествието на "Екогласност" и така си откара цяла есен. Не знам, обаче, дали Евгени си спомня финалът на общите героични усилия -- на опозицията и БСП да бъде предовратено "кръвополитието". Някъде през април 1990-та, в предаване, излъчено директно от телевизията, лидерите на организациите в СДС с не много радостен вид, бабабар с Желю Желев сложиха подписите си под нелепото споразумение за ненасилие, инициирано, естествено от БСП.

Та на въпроса. Защо смятам, че не съм чак такъв късметлия, какъвто ме изкарва Евгени.
Като очевидец /без камера/ твърдя със сигурност следното:
Първо,на площада около околовръст паметника на руския цар имаше не по-малко от 30 000 граждани.
Второ, поне половината от тях бяха на възраст под 25 години.
Трето, ентусиазмът бе неописуем. Една такава нежна непреклонност на хората /точно като тази в Прага и на други места в Източна Европа.
Четвърто, авторитета на нейните лидери беше невероятен, една дума казана от някой от тях на микрофона можеше да предоврати всякакъв опит за провокация или необмислени действия.
Пето, аз не бях виждал през живота по уплашени хора от БКП-депутатите, членовете на Политбюро, генералите и офицерите от тогавашната милиция.
Казано простичко -- режимът бе на колене. Както се казва отиваха си. Отиваха си просто пред очите ни. Нещо повече, в този момент, сигурен съм, някак си вътрешно всички, там на площада, бяхме наясно с това.
Но да оставим чувствата и интуицията. Да впрегнем здравият разум в един простичък анализ. Можете ли да си представите какво би станало, ако комунистите бяха хвърлили срещу демонстрантите въоръжена милиция ? Или пък бяха изкарали танкове, както може би се е изрепчил на две ракии тогавашния генсек и председател на Държавния съвет Петър Младенов ?  Можете ли да си представите реакцията на Европа /след мирните победи в Полша, ГДР, Чехословакия/. Може ли да си представите най-накрая ръководството на КПСС и бившия Съветския съюз, където безспорно положиха много усилия за мирен преход към демократичен социализъм в България по нашему и перестройка -- по тяхному. Та въпросът е: кой имаше да губи на този ден ? Опозицията или вече спечелилата време с преврата на 10 ноември комунистическа партия. На всичкото отгоре с достатъчно добри позиции сред лидерите на синята коалиция.  Е, не ! Не е Евгени този, който ще ме убеди, че този ден комунистите щяха да се самоубият ритуално и да отидат на бунището на историята, както казва техния вожд и учител Георги Димитров.  Щяха до отстъпват до край, щяха да променят Конституцията още същата нощ, щяха да направят всичко, щяха да обикалят по домовете на лидерите на СДС, за да се молят. Само и само, за да оцелеят. Жалко!  Жалко, че и днес има хора, които вярват на приказката за предовратеното кръпролитие. 
 И знаете ли, какво съм запомних от този ден. Още кънти в ушите ми скандирането на множеството: "Свобода ! Свобода!". Никога повече не го чух. Вместо на него на митингите на СДС, а по-късно и на тези на БСП, звучеше неутралното и много удобно д е м о к р а ц и я.