От 14 декември до 10 януари и по-нататък

Както мнозина софиянци и аз видях и изживях събитията през зимата на януари 1997 година. Главата ми е пълна с впечатления и неразказани случки и истории от тогава. Може би ще успея до края на деня да разкажа някоя от тях. Например за синята кола с високоговорителите, която набедиха за радиокола на "Дарик" и която година по-късно бе курдисана във фоайето на НДК по случай националната конференция на СДС. Или пък ,защо атаката на парламента стана откъм северния вход, а не от страната на парадния, където имаше далеч по -широк фронт и възможност за нахлуване. Или пък ,как се развиха събитията след 22,00 часа и можеше ли да се избегне атаката на тежковъоръжените полицаи срещу младежите на площада, повечето от които студенти и ученици от Испанската гимназия. Изкушението наистина е голямо, но не по-малко е предизвикателството човек да оцени събитията с десетгодишна давност.
За себе си мисля,че съм наясно с нещата. Януари 1997-ма беше нашият втори шанс. След 14 декември. За жалост - пропуснат! Този път не за заради предателство на лидерите, а защото им липсваше липса далновидност и кураж да доведат нещата до край. А естественият край на януарското въстание можеше да бъде не просто смяната на управлението. Можеше да бъде далеч по-голяма промяна. Можеше да бъде наистина затварянето на фабриката за илюзии, както се изрази по онова време новоизбраният президент Петър Стоянов, а не временно преустановяване на работния цикъл.
И така, който иска да види резултата от 4 февруари, нека отвори програма "България 2001". Програмата, с която синята коалиция пое властта след изборите през април. Нейният първи раздел третираше така наречените институции. Може би си мислите, че става дума за онези промени, които СДС прокламира още в началото на 90-те ?  Или пък несъстоялите се промени, заради които през 1991 година синята коалиция предприе безпрецедентен акт като оттегли народните си представители и отказа да подкрепи наложената от бившата комунистическа партия Конституция. Или пък онези промени, които, вече загубилата властта коалиция, изрече на висок глас в един документ, наречен "24 идеи, които ще променят България" ?  За съжаление, не сте прав. Макар и не случайно, изведен най-отпред от авторите, този раздел бе сведен до дребни ремонти в съдебната власт и местното самоуправление. С други думи, в "Програма Българиа 2001" имаше всичко друго, но не и идеи за промени в Конституцията, за цялостно преразглеждане на колективистичната доминанта, пропила законодателството ни, за реална защита на индивидуалните права, включително правата, свързани със собствеността, за ефективна защита на тази собственост /съдебната власт/, за второ ниво на местното самоуправление и истинска децентрализация на властта. Акцентът на програмата бе поставен / и правилно/ върху либерализацията, смяната на собствеността и модернизацията в сферата на икономическите отношения. Колко чини тази модернизация без реални промени в контекста /статуквото, както му казват днес/ пролича няколко години по-късно, когато не друг, а бившият министър-председател Иван Костов публично произнесе присъдата, за това което става днес в България -- фасадна демокрация. 
Може би ще кажете, че се съм максималист ? Че все пак, синята коалиция постигна възможното, че връщането назад стана невъзможно, че България пое своя път и днес вече е част от обединена Европа ? Да, така е.  Предпочитам, обаче максимализма пред пред един друг принцип, принципът на остататъчната благодарност, характерен за руснаците. Не ни бият -- мерси, комунизмът май си отиде -- мерси, вече сме в Европа -- мерси!  Като гледам сега какво мислим ние за себе си и какво мислят за нас другите, ми идва на ум дали пък вече нямаме съществен принос в транзитологията, а именно: как с перестройка се влиза в свободния свят ? 
Ето защо, днес у нас са актуални сравненията не колко по-свободни сме сега, а колко по-нахранени. Не какво е постигнало нашето правителство през 1997-2001 спрямо например чешкото или унгарското, а колко е по-успешно от сриналия се кабинет на Виденов. Най-вероятно това ще бъдат и аргументите на партиите вдясно в контекста на годишнината от януарските събития. А свободата, а идеалите ? Някъде на запад от нас те работят, създават предимства и благоденствие, правят хората щастливи не само по празници, а в делниците им. Но българинът казва: "Пари ми дай, акъл си имам!".  Добре. Но защо ли от няколко дни Канал 1 в праймтайма отчаяно подканя хората да отидат и да си вземат милиарда от европейските фондове?