Третото действие

Тези дни от Министерството на образованието, младежта и науката дойдоха добри новини: задължително предуличилищно образование от петгодишна възраст, преструктуриране на средното, външно оценяване вместо изпити от седми клас, както и някои други добри идеи, залегнали в програмата ГЕРБ. С този анонс министър Фандъкова даде ясен знак, че ще следва първите две действия, които произтичат от основния приоритет в партийната програма – интегрирана образователна политика. ­До тук добре, но има и трето действия, което гласи:”Създаване на ефективен модел за управление на училищнат­а мрежа, съответстващ на броя на учениците и съобразен с изискванията на пазара на труда, социално-икономическите и демографски характеристики на регионите.” И тъкмо в това трето действие е драмата.­ Защото пазарът отдавна си е казал думата по отношение на професионалните училища и, ако зависеше от него повечето нямаше да ги има. Няма ги и самоуправляващите се региони, които да анализират сами социално-икономическите и географски условия. Вместо тях това прави правителството, респективно министерството. Така че в това трето действие министър Фандъкова е сама на сцената. И пак сама ще тябваа да преценява колко училища да има в България, в кои населени места, по колко пари им се полагат и какво да бъде качеството на образованието. А изпълнението на подобна задача може би е по силите единствено на образователния министър на Андора, ако разбира се изобщо има такъв.

Но лошите новини не свършват до тук. Защото министърът и министерството като цяло ще продължат да се грижат пряко за кадровото и материално обезпечаване на част от училищната мрежа – над 600 средни училища с различен профил по четирите краища на страна. Няма да намерете министерство на образованието в Европа, което да се е нагърбила с такава непосилна задача. Няма да намерите подобна практика у и нас и в годините преди установяването на комунистическия режим. Със сигурност биха се обърнали в гроба, ако можеха да видят днешния ни хал даскол Ботьо Петков, Райно Попович, Добри Чинтулов и другите радетели на идеята, че просветата е преди всичко и най-вече работа на местната власт.

В случай, че министър Фандъкова все реши да следва българските традиции, т.е. да приложи европейските практики и в България, най-вероятно ще срещне непреодолими затруднения. По две причини. Първата е, че едва ли ще се намери община, която да пожелае някое от тези училища. Втората е, че тези училища хранят солидна администрация в министерството, а тя, както знаем знае да брани хляба си със зъби и нокти.

Всъщност нека погледнем към нещата с примери. Хубаво ли е например във Велико Търново да има професионална гимназия за моден дизайн. Хубаво! --може би ще кажат търновци. Но аз като жител на София на своя ред мога да попитам: защо пък ние трябва да плащаме за държавното училище в старопрестолния град. Още повече, че в столицата си имаме тъкмо две такива гимназии по моден дизайн. И изобщо кой преценява, че на България и трябват примерно 10 такива училища, които всяка година произвеждат да кажем 200-300 средни специалисти – моден дизайнер ? Министерството, разбира се. Хайде сега да си говорим за пазар, за изисквания на бизнеса, за регионална специфика и най-вече за нашите данъци, разбира се.

Но не мислете, че не проявявам разбиране като данъкоплатец. Напротив, склонен съм да приема, че трябва да има държавни училища. Но си ги представям 10-15 от типа на Националната гимназия за древни езици и култура, НПМГ, средното музикално училище в Лъки и.т.н. За тях приемам да плащам в голяма и бездънна яма наречена държавен бюджет. За останалото, предпочитам да гласуват общинските съветници в града, в който живея.

На какво става все пак с тези 600 училища, в които вероятно учат сигурно няколскостотин тинейджъра, ще запитате сигурно вие ? Е, според мене има един радикален изход и на всичкото отгоре норма, закрепена в Конституцията?. Вади министърът няколкостотинте милиона годишно финансиране и ги слага на масата. После оставя въпроса на общините. Ако град Дебелец иска да има средно специално училище по машиностроене, ще трябва да си намери съдружници сред другите заинтересовани общини, да направят сдружение по чл. 9, ал. 1 ал. 2 от ЗМСМА?, да си стиснат ръцете и да си произвеждат кадри за машиностроенето. Ако пък не го иска пазара, ако не го щат и общините, значи няма нужда него. Или поне от машиностроителни кадри, които училището бълва за региона.

Да, това е положението, ако вникнем в постановката на експертите на ГЕРБ за зависимостта на училищната мрежа и съответно на образованието от изискванията на пазара на труда и спецификата на регионите.

А пропо, пропуснах общинските училища. Тук също очакваме добра новина, а именно, че министерството се отказало от правомощието си да назчава директорите, вместо общинските власти.

------------------

? Чл. 137 (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси

? Закон за местната администрация и местното самоуправление