Защо и днес текесесарската кройка стяга българското местно самоуправление
Знам, че за политическите партии местните избори са най-важното събитие през годината. Няма съмнение, че съобразно показаните резултати в изборния ден някои от тях ще укрепят позицията си преди следващите парламентарни избори. За гражданите обаче не мога да кажа същото. Никой и по никакъв начин не може да спечели от това, че в страната ще бъде възпроизведен един домодерен /в случай, че не ви харесва определението комунистически/, патриархален модел. Един модел, чието изграждане е започнало с тезесетата през 50-те години на миналия век и е получил своя завършек в края на 70-те покрай създаването на така наречените Аграрно-промишлени комплекси. /Справка позната ви хроника, вече подкрепена с откъс от концепцията на БАН от 1991 год/. Този модел, разбира се, няма нищо общо с практиката в другите страни, членки на ЕС, т.е. това не е модел в европейския смисъл на думата. Не го казвам аз, а си го пише едно към едно. В един анализ, към който ви давам линк, тъй като е грижливо скътан в архива на сайта на Националното сдружение на общините
Резултатът от това това упражнение на комунистическия режим, за съжаление, продължено и след 10 ноември, е забележителното отсъствие на българската община. И то точно у нас, страна с традиции в общинското самоуправление още от Възраждането. Традиции, които стряскат привременното руско управление след Освобождението и го принуждават да приеме, и дори да узакони демократичните начала в местния живот и в управлението на местните дела. Днес, трудно може някой да ме убеди, че това, което виждам на административно-политическата карта не са селищни системи. Системи, в които гражданите си избират представителство, за да се разпореждат със средно 8-те процента от бюджета, както правилно са забелязали в Европа. Иначе - нищо против. Селищни системи, т.е. власт, кмет, разходи и дори полиция по места, трябва да има
Общината, обаче е нещо съвсем друго
Лесно ще го разберете, ако се върнете назад в историята ни и прегледате първите закони след Освобождението. Или пък, ако се върнете още по-назад и разгърнете протоколите от Учредителното събрание през 1879 година. Събранието, в което Константин Стоилов казва: „Ние трябва да се стараем у нас да се развият много центрове на политически и обществен живот. Това е началото на децентрализацията, която Франция с мъка се мъчи да постигне и което дава силата на Англия и Америка. Другото начало е началото на централизацията, според което правителството прави всичкото”.
Още по-лесно ще бъде ви, ако се поразходите из Европа, към която струва ми се все още принадлежим само де юре. Така например, в Испания приемат за долна граница при определяне на брой общински съветници – 250 души, в Унгария – 500. В Чехия пък има няколко хиляди селски и градски общини, така че не е трудно да си направим изводите. Знаете ли кое долната граница у нас ? 6000 жители! С други думи местно самоуправление и местна власт у нас може да има в едно или група населени места, само ако те наброяват най-малко 6000 души. Така пише в Закона за административно-териториалното устройство. Защо ? Защо град Мелник да не може да бъде община, ако жителите му пожелаят ? Защо същото не могат да направят редица други малки български градове ? Защо жителите на Боженци, ако преценят, че приходите им от туризъм са достатъчно сериозни да не могат осъществят правото си на местно самоуправление, т.е. да изберат общински съвет, да си изберат кмет, да събират местни данъци и такси, да ги разходват, както намерят за добре. И да изпълняват функциите, които държавата им е делегирала, разбира се. Защо ?
София наистина не е България
Защото такава е волята на законодателя. А кой законодателства от наше име ? И кои сме ние, пък в края на краищата ? Не сме ли тези, които протестираме на жълтите павета, за да опазим Иракли. На 500 километра от мястото на събитието. И не срещаме мощен ответ в центъра на Бургас от жителите на измисленият за пред Европа Югоизточен район за планиране. ? Не сме ли пак ние, които ще скочим в защита на „Кайлъка” ?, ако на правителството му хрумне да направи някоя поразия там ? Не сме ли пак ние, които очакваме правителството и съответно парламентът да регулират строителството по плажната ивица и да концесионират самите плажове, които съгласно Конституцията са изключителна държавна собственост. Вместо тези неща или по-съществената част да бъдат предмет на уредба на местното законодателство, на местния парламент, в който са представени жителите на приморските общини.
Челен от опит от Киргизия или обратното
Не сме ли най-сетне ние тези, които трябва да преглъщаме унизителните обяснения /от наше име, разбира се/ на правителствата. Например меморандума на кабинета Кобургготски по повод на препоръки и дори резолюция на ЕС, в случая на Конгреса на местните и регионалните власти. Ние в крайна сметка, сме тези, които сме подложени на унижение още с наименованието на закона, по който ще работят новите кметове и съветници от 28 октомври нататък. В повечето случаи, нормативните актове, които регулират местното самоуправление носят ясното наименование: Law on local self-government. Преведено на съответния език. Така е около нас – в Македония, в Сърбия, в Черна гора, в Гърция / The Code for Municipalities and Communities /. Така е в Литва, Латвия, Естония, Полша, Армения, Грузия, т.е. в повечето нови демокрация. Различно е само Киргизката република и в Таджикистан, в чиито закони грижливата ръка на бюрократът е добавила към местното самоуправление „и местната администрация”. С цел, разбира се да не си помислят местните власти, че е валидно правото да уредят собствената си администрация, дадено им от Европейската харта за местно самоуправление /чл.6, ал.1/.
Започнем ли четенето на нашия си закон, обаче бързо ще разберем, че и сравнението с Киргизстан ни е малко. Там, поне от лицемерие е записано, че местното самоуправление е право на местните общности да управляват местните си дела. При нас – и това го няма. Няма го и в Конституцията.
Затова сме територия, а не държава
Спирам до тук, с намерение да продължа по въпроса какви са и какви могат да бъдат последици от тази сбъркана по рождение постановка. А какви наистина могат да бъдат ?
Какви са последиците например от една също така сбъркана по рождение и мислена като част от държавния апарат съдебна власт ? Корупция, недосегаеми управници, организирана престъпност, мутри, показни убийства и много, много притеснени граждани.
Е, в случая с местното управление последиците се свеждат само до една дума: територия. И няма защо да чакаме изборите, за да получим другия отговор.
Чия е тя: на мутрите или на гражданите.
------------------------
? Съгласно Закона за регионалното развитие правителствено образувание, в което Бургаска, Ямболска и Сливенска област. Под мъдрото ръководство на Джевдет Чакъров, разбира се. /Простете за досадната грешка — министър Асен Гагаузов, разбира се, бел. на автора/
? Кой знае защо паркът не е общинска, а държавна публична собственост