Всеки печели, всички трябва да получат награда — една номинация за рубриката най-смешните закони на Мартин Димитров
Закон за местното самоуправление и местната администрация.
………………………………………………
Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) (1) Административно-териториалните единици могат да се сдружават на доброволен принцип за решаване на проблеми и задачи от общ интерес.
…………………………………………
Следват втора и трета алинея, в които законът конкретизира това право , що се отнася до общините.
По незнайни причини, законодателят не е използвал формулировката от Конституцията самоуправляващи се териториални общности /чл. 137, ал. 1/ или пък просто понятието община. Вместо това виждаме обобщаващото и любимо още от едно време административно-териториална единица. Под чийто знак е както общината /с местното самоуправление/, така и областта, т.е. държавната политика. Ето защо, както казва в такива случаи птицата Додо ? „Всеки печели, всички трябва да получат награда.”
Виждам, че недоумявате - какво му е толкова смешното.? Ами направете си го сами. Влезте в ролята на някой кипящ от енергия областен управител. Запазете една маса в „Континентал плаза” за всички колеги - 28 на брой, направете си устав и гласувайте. Защо само общините да си имат национални и регионални сдружения ? Законът ви дава право, а това, че не го е конкретизирал както при общините, може да бъде само ваш плюс. /Всичко, което изрично не е забранено от закона е разрешено/.
Ако продължите в тази посока няма как да не стигнете и до идеята за сдружаване между областен управител и община. Например сте Тодор Модев и протягате ръка на Общинския съвет в София за съвместно стопанисване на някои части от тъй спорната Борисова градина. Решават в общината, подписват Борисов и Модев — и край на съдебните спорове. Минали /езерото Ариана/ и бъдещи.
Ако пък сте от Шумен, знам пътя, по който може да бъде решен един стар ваш комплекс. Въпрос на едно споразумение между областния — Красимир Костов от една страна и неговия колега Яни Янев - от друга. И както се казва ще се сбъдне една мечта, изпята от Тодор Колев някъде през 80-те години на миналия век. Варна - пристанище на Шумен !
Най-лесно ще бъде обаче, ако си представите, че сте кмет на Сърница, община Велинград. Съвсем наблизо, сред прекрасни борови гори ви е кметът на Побит камък. Пак от същата община. Срещате се с него някъде по средата на пътя, подписвате споразумението и решавате с консенсус, в коя от двете пивници да го полеете. Освен, ако на втората ракия не ви хрумне да основете национално сдружение на кметовете и кметските наместници на населени места. Тогава ще ви трябва доста по-голяма кръчма. И то в София, както си му е редът.
Знам, че вече репликирате, ама това в действителност няма да се случи. Да, най-вероятно. Но никога човек не знае какво има в главата на един селски кмет, луднал от чистия въздух, безработицата сред съселяните му и безхаберието на горестоящите.
Странна е понякога логиката на законодателя. Питам се какво ли би станало, станало, ако някой ден в пристъп на бащинско благодушие, бюрократът предостави право на сдружаване на всички държавни органи. Представяте ли си да вземат да се сдружат Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата ?
Както се казва, ето я най-сетне мечтата на властта - бдителни художници и постоянни опашки от полицаи пред Националната галерия.
------------------------
? Птицата Додо от „Алиса в страната на чудесата”
? И на мене ми се е случвало преди години да седя на събрание, да слушам обещания за светло бъдеще от отговорен и малко възрастен другар, а да недоумявам защо хората са подхилкват в шепи. Докато най-накрая разбера, че отговорният другар е пропуснал да се закопчее на едно много важно