И пак встъпление в търсене на отговора защо ВНС премахна второто ниво на местно самоуправление
Съмнявам се дали в голямата суматоха ? през август 1991 година някой от народните представители или пък от тогавашното ръководство на СДС е обърнал внимание на проектозакона за местното самоуправление и местната администрация. ? Вън от вниманието на експертите, а така също на народните представители от опозицията, включително и на групата на 39-те, остана не само устройството на съдебната власт в Конституцията. Изцяло пренебрегнат бе въпросът за местното самоуправление, уредено пак в Основния закон. Сега, когато прехвърлям становищата на експерти и лидери на СДС от онова време, виждам, че единствен покойният Светослав Лучников е отправил бележки по темата. Но и тази критика е свързана с някои незначителни детайли, изискващи по-скоро езиково прецизиране. Със сигурност никой не възприе драматично отпадането на второто ниво, заложено в старата Конституция като окръзи и прекроено в области няколко години преди 10-то ноемврийския преврат. С изключение на един научен колектив от Българската академия на науките, колкото и странно да ви изглежда. Съхранил съм в архива си тази концепция за административно.териториално устройство. ? Подготвена по искане на правителството и предоставена на народните представители. Какъв ли потрес са изпитали нейните автори по онова време, осъзнавайки по-късно, че не концептуалните виждания, а политическата конюнктура е предопрелила административната карта на нова България.
Днес тези тежки институционални дефекти /съдебната власт и местното самоуправление/, „до уредени” съответно в поредица закони са в основата на така наречения демократичен дефицит в българските институции. Казано ясно – прекомерната централизация и липсата на върховенство на закона понастоящем са идеалната хранителна среда за трайната и необратима симбиоза между престъпния свят и политическата класа. На всичко отгоре и поради непоследователните действия на СДС 4 през годините тъкмо по тези въпроси, днес и в позициите на десните партии по тези въпроси съществува ясно изразен дефицит. Този път морален.
Защо трябва да се върнем доста назад във времето
Но да се върнем за малко във Великото народно събрание. По- специално в периода, когато мнозинството в него прие странното решение за отпадане на второто ниво на местно самоуправление. Съзнавам, че отивам много далеч във времето. Но то е защото съм убеден в едно: няма как да схванем същността на закона, няма как да си обясним халът на днешните общини, нито пък да мислим за бъдещето, ако не сме наясно какво се е случило. И главното- какви са били мотивите на законодателите. Законодателите, по чиято воля днес България е една от малкото страни в Европа, в която няма поне второ ниво на местно самоуправление и съответно пълноценни регионални власти.
За добро или зло, в някаква степен съм участник в събитията от онова време. При това, признавам си, със смътни представи по въпроса за местното самоуправление. Почерпени по скоро от практиката ми журналист, запознат с партийно-държавните механизми на режима. И все пак, няма нищо по -опасно на този свят от един любопитен журналист. Ето ви за потвърждение един минирепортаж с давност 17 години:
БАН срещу Първо главно. Едно бързо изгладено недоразумение
Август 1991 година. По решение на НКС, „групата на 39-те” отново е в парламента. С едничката цел гласуваме избирателния закон и съответно да се изнасяме по районите за предстоящата изборна кампания.
Разговори в кулоарите– колкото щете. Колегите ни отляво са учтиви и дори много внимателни. Още не знаят, че независимо от тежките квалификации по адрес на новата Конституция, само няколко месеца по-късно ще забравим за решенията и на НКС, и на Националната конференция. И ще бъдем подсетени за тях след много години и то от далечен Брюксел. Някои от нас, по-късно тихомълком и в късни доби ще приподпишат Конституцията. Един от най-яростните и критици дори ще стане конституционен съдия. Ще я подпише и председателя на 36-то ОНС Стефан Савов, бог да го прости. И дори ще го натърти в едно предаване на тогавашния Ефир 2 в отговор на провокативния въпрос на водещия как така човек, неподписал Основния закон може да стане председател на парламента.
Както ви казах, местното самоуправление ми бе последна грижа като народен представител, но от любопитство все пак питам стар познат, известен юрист, по волята на ДС официален правозащитник по времето на режима и към този момент независим депутат. Пак по волята на ДС, разбира се. Питам го, не за друго, а защото е вносител на собствен проект за Конституция, където са очертани не две, а цели три нива на местно самоуправление.
Що така бе, Велко, няма да си имаме вече ни области, ни окръзи –питам аз, правозащитникът с нежно сърце. Ти какво искаш, Турция да грабне Делиормана и Кърджалийско, а сърбите – Югозападна България – репликира на свой ред Вълканов. С много строг поглед. Още няколко тигела в кулоарите отляво и вече съм наясно, че патриотичното въодушевление е обхванало цялата парламентарна група на БСП. Пълно е с борци срещу евентуални сепаратистки тенденции и попълзновения на чужди държави. Разбирам също така, че в БАН може да са подготвили отлична концепция, но другарите от службите също имат своя. Едно са теориите на идеалистите значи , друго е практиката, т.е. информацията,с която разполага нашето разузнаване за действията на агентурата на вражеските държави /Турция, Югославия, Гърция, а защо не и на Румъния/.
Интересен нюанс внася в нещата покойният Андрей Луканов. Спира ме, за да изрази недоволството си от това, че съм уволнил главния редактор на седмичника „Дебати” Юрий Асланов. Използвам повода, за да науча и неговото мнение по въпроса. С много внимателен и дори приветлив поглед той се заема набързо да ме светне по въпроса. На този етап, значи, държавата трябва да има силен център. Предстои преход и съответно значими обществени събития, включително приватизация. Не бива да се допуска хаос, който може да настъпи, ако надделеят местнически интереси. Завършва с нещо от рода, че има време, ще помислим по-нататък и за второ ниво.
В лагера на Дертлиев пък не скриват радостта си. Време е да спрем с тези изпълнения, ние, самозванците на „Раковски” 134, бащински ме укорява дребничкият доктор, още неизтрезнял от шампанското на 13 юли. Разбирам от него, че с отпадането на окръзите, с един замах просто размазваме номенклатурата. Най-опасната. Тази, която се е окопала на средното равнище. Ми трябваше да подкарате и общините, за да решим окончателно въпроса – репликирам аз и затвърждавам окончателно репутацията си на блуден син.
Послание към скептиците
Спирам до тук с пълното съзнание, че ще има достатъчно скептици. И относно горните аргументи и по отношение на достоверността на случилото се. От тях искам само едно: да не се опитват да ме убеждават, че някак си ей така, случайно или в следствие на недоразумение, България е останала без регионални власти и съответно без местно самоуправление на това равнище.
От тук нататък мога да кажа, че и аз съм скептик относно патриотично-държавническите аргументи на тогавашното мнозинство. Не за друго, а защото моето поколение изучаваше и дори държеше изпити по историята на партията, която днес доминира управлението на страната. И добре знае, че зад подобни аргументи на тази партия, винаги има тънки сметки. Смятам да се спра на тях по-подробно.
Но не и преди първото четене на закона. Което, обещавам твърдо, ще е следващия път.
-------------------------------------
? Гласуван от ВНС на 6 септември 1991 год.
? Потрес от силовото гласуване на Конституцията, разделението в СДС и проблемите в структурите, пуч в Съветския съюз, начало на война в Югославия, предизборна треска и пр. и пр. Бъркотията наистина бе голяма.
? БАН 1991 год. Институт за държавата и правото /Емилия Друмева, проф. Добри Димитров и н.с Васил Цанков/, Икономически институт /ст.н.с. Йордан Христосков/ и н.с. Стефан Иванов/, Институт по социология /ст.н.с. Искра Дандолова/, Географски институт /ст.н.с. Николай Мичев/, Институт по демографски изследвания /ст.н.с. Добри Чобанов/.
4 Например отказът от реформа през 1997-2001 год., макар че такава възможност съществуваше според чл. 135, ал.2 на Конституцията, където е казано , че „Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.” Да не говорим за увеличаване на броя на областите, а така също за премахването на районните съвети в София, Пловдив и Варна.