Вие сте тук
Наистина са на всеки километър
Вчера в "Неделя 150" слушах министър Гагаузов за магистрала "Тракия", днес сутринта пък и премиера Станишев каза няколко думи. Разбира се, че аз, вие, пък и братя Коцеви /Емил и Бойко/1 добре знаем за какво става дума. Ето защо, докато надавах ухо си мислех не толкова за далаверата, колкото за принципни неща. Например за това как трябва да бъде слушан и възприеман един бивш комунист в елекронните медии, когато говори за пътищата на Родината. Аз специално си го представям залегнал зад километричен камък. /Правилно се сещате за познатия серил с участието на сегашния министър на културата/. И не само по магистрала "Тракия". Защото освен магистралите, изключителна държавна собственост са всички пътища, които не са от общинско значение. Така че „Тракия” е само един малък участък от големия път към светлото бъдеще. /На сума правителствени чиновници/.
Нас ни няма в тази игра, но е добре да помним че този път бе начертан от червенатата партия още в началото на 90-те години. По най-простия начин, а именно – с отмяната на второто ниво на местно самоуправление в новата Конституция. Поради липсата на самоуправляващи регионални власти, законът І е поверил на правителството, всичко, което не е само от общинско значение. е поверил всичко, което не е от общинско значение на държавата, т.е. правителството. Ето защо казвам, че правителствените чиновници много отдавна са налягали по цялата Републиканска пътна инфрастура. И честно казано не спирам да се учудвам защо опозицията, по-точно нейните депутати, кръстовайки с нелоши автомобили по четири краища на Родината не се вглеждат по-внимателно в километричните знаци. Как път един от тях не спря, примерно по средата на пътя Ямбол- Сливен и не се запита що щат тук правителствените чиновници ? Защо са им тези 26 километра, които свързват няколко общини, включително областните центрове ?
И като си помисля какво ни чака покрай европейските пари -- косата ми настръхва. Това, че правителството поръчва магистралите -- хайде да го приемем. Но вярвате ли в способността на който и да е кабинет да развива третокласните, второкласните, че било то и първокласните пътища. Такова нещо не би минало през ума дори и на един германски социалдемократ от 50-те години на миналия век.
Най-вероятно далаверата със строителството и кърпенето на пътища в страната ще продължи, докато опозиция най-сетне не разбере простата истина – второто ниво не е само е само повече субсидиарност. То е най-бързия, най-сигурен и най-ефикасен начин за спряване с корупцията. И не вярвайте на онези, които ви обясняват, че децентрализацията и разпръскването на властта, означават преразпределяне на корупцията по вертикала. Най-добре питайте някоя позната мутра, ако имате такава. Със сигурност няма да е очарован от перспективата да кръстосва страната. Вместо да си реши въпроса тук, на жълтите павета, в съответното министерство. И със съдействието на съответния депутат, от съответната партия, разбира се.
--------------------------------
1 Забърканият в концесията управител на "Техноекспортстрой" Емил и брат му Бойко, бивш министър на МВР, сега висш дипломат в Брюксел. И двамата – синове на дългогодишния шеф на Първо главно Васил Коцев, по чието време „Кинтекс” се развихри, стреляха срещу папата и убиха българския писател Георги Марков.
2 Закон за пътищата, чл..3, ал.2
Нас ни няма в тази игра, но е добре да помним че този път бе начертан от червенатата партия още в началото на 90-те години. По най-простия начин, а именно – с отмяната на второто ниво на местно самоуправление в новата Конституция. Поради липсата на самоуправляващи регионални власти, законът І е поверил на правителството, всичко, което не е само от общинско значение. е поверил всичко, което не е от общинско значение на държавата, т.е. правителството. Ето защо казвам, че правителствените чиновници много отдавна са налягали по цялата Републиканска пътна инфрастура. И честно казано не спирам да се учудвам защо опозицията, по-точно нейните депутати, кръстовайки с нелоши автомобили по четири краища на Родината не се вглеждат по-внимателно в километричните знаци. Как път един от тях не спря, примерно по средата на пътя Ямбол- Сливен и не се запита що щат тук правителствените чиновници ? Защо са им тези 26 километра, които свързват няколко общини, включително областните центрове ?
И като си помисля какво ни чака покрай европейските пари -- косата ми настръхва. Това, че правителството поръчва магистралите -- хайде да го приемем. Но вярвате ли в способността на който и да е кабинет да развива третокласните, второкласните, че било то и първокласните пътища. Такова нещо не би минало през ума дори и на един германски социалдемократ от 50-те години на миналия век.
Най-вероятно далаверата със строителството и кърпенето на пътища в страната ще продължи, докато опозиция най-сетне не разбере простата истина – второто ниво не е само е само повече субсидиарност. То е най-бързия, най-сигурен и най-ефикасен начин за спряване с корупцията. И не вярвайте на онези, които ви обясняват, че децентрализацията и разпръскването на властта, означават преразпределяне на корупцията по вертикала. Най-добре питайте някоя позната мутра, ако имате такава. Със сигурност няма да е очарован от перспективата да кръстосва страната. Вместо да си реши въпроса тук, на жълтите павета, в съответното министерство. И със съдействието на съответния депутат, от съответната партия, разбира се.
--------------------------------
1 Забърканият в концесията управител на "Техноекспортстрой" Емил и брат му Бойко, бивш министър на МВР, сега висш дипломат в Брюксел. И двамата – синове на дългогодишния шеф на Първо главно Васил Коцев, по чието време „Кинтекс” се развихри, стреляха срещу папата и убиха българския писател Георги Марков.
2 Закон за пътищата, чл..3, ал.2