Отново по повод едно странно решение на ВНС или защо България остана без регионални власти
На 13 юли 1991 година България осъмна без регионални самоуправляващи се власти. Ден преди това 309 депутати от ВНС с подписите си прекратиха вековна традиция в българското самоуправление.? Без каквито и да е дебати. Настъпи странно мълчание по въпроса. Както в бившата комунистическа партия, така и в СДС и демократичните партии, групирани около него.
Още една показателна хроника
Седем години по-късно, на 28 май 1998 година, Конгресът на местните и регионалните власти в Европа прие препоръка № 45 за състоянието на местното и регионалното самоуправление в България. В нея България настоятелно бе посъветвана да заприлича на останалите страни, членки на ЕС. Т.е. да обмисли „изграждането на регионални органи на самоуправлението на базата на насоките, указани в Европейската харта за местното самоуправление”. Предложена бе и експертната помощ на Регионалната камара към Конгреса. Пак в същата препоръка и пак настоятелно бяхме посъветвани, докато се изчакват реформите от законодателна реформа по отношение на второто равнище „да се определи метод за икономическо и териториално планиране на принципа на местни филиали”.
След по-малко от 10 месеца, на 23 май 1999 год., правителството на ОДС изпълни програмата-минимум като прие Закона за регионалното развитие, чрез който бяха определени така наречените планово-икономически зони. За същинска реформа, дори за набелязването на нейните контури, така и не стигна политическа воля.
Три години по-късно, вече в опозиция, СДС излезе със своите „24 идеи, които ще променят България”. В отговор на една от тях - учредяване на второ ниво на местно самоуправление - председателят на БСП Сергей Станишев репликира, че това е призив за федерализиране на България.
След още две години, през февруари 2004 год., кабинетът на Сакскобургготски прие изцяло нов, свой вариант на Закона за регионалното развитие. С него, а и с цялостната стратегия за фискална децентрализация бе окончателно потвърдена дългосрочната стратегия на бившата комунистическа партия за развитието на местното самоуправление у нас.
Четвъртата поправка на Конституцията в началото на тази година внесе окончателна яснота по въпроса. А именно: че тройната коалиция няма никакво намерение да следват препоръките на ЕС по отношение на местното самоуправление.
„Любов необяснима, рискована и тайна….”
Не си падам по конспиративните теории и твърдо вярвам, че светът се движи от волята на свободните хора. Но не и когато става за една политическа партия в България, в чиято програма все още 9 септември е светла дата, а първите години след нея са като „ пътя на изграждане на многопартийно, демократично и справедливо общество”. Ето защо ми е трудно да повярвам на загрижеността на бившите комунисти за териториалната цялост на страната. ? По тази причина се връщам към далечната 1991 година, както обещах в един от предишните постинги по темата.
Сега, от дистанцията на времето, ако човек погледне „по един позитивен начин на нещата”, както казва г-н Кобургготски, може и да стигне до един друг извод относно странното решение на ВНС. А то е: че например бившите комунисти не биха искали регионално самоуправление в точно определени краища на страната. Краища, в които през 1971-1972, а и по-късно, през 1984-1989 те осъществиха една от формите на геноцида, прекръствайки насилствено и забраняваха майчиния език на българските турци и на българите-мохамедани. Да, най-вероятно и това един много съществен, дори бих казал много важен мотив. Поне към онзи момент.
Но що се отнася до днес, по- скоро гледам на нещата по един негативен начин.
Не за друго, а защото има още един, вече най-важен и определящ мотив. Една „любов необяснима, рискована”и дори тайна. Както пя, пее и днес бардът на Партията Недялко Йорданов.
Към кого ? И защо пък тайна ? Надявам се да продължа по въпроса още утре.
——————————
? Както се казва, цикълът бе завършен: от църковната енория и епархията, като основа на общината и областите във възрожденска България до АПК,около които бяха групирани тогавашните селищни системи, наречени днес общини.
? И днес тази мухлясала теза под една или друга форма все още е на въоръжение в някои партии, като например ВМРО. Има и достатъчно журналисти, които да попитат, на пресконференция на ДСБ например: Не се ли притеснявате, че ако това нещо все пак се приеме, че в отделни области ще се получи затваряне на етнически общности, тъй като ако бъде избран областен управител от определена партия, ще се капсулира етническата общност?