Вчера бях на шествие и митинг. С жена ми. Повървяхме си, скандирахме, пяхме дори накрая химна. С една дума - радвахме се на младите. Но, като бивш уличник, нали съм си професионално увреден, хвърлях по едно око какво става наоколо. Примерно – случайно забравени заграждения точно пред стълбите на катедралата, цивилни автобуси, пак съвършено случайно паркирани откъм Светия синод, други два /вече полицейски/ на разположение на изтощените от жегата пазители на реда.Ексик му на митинга цивилните еколози, но по краищата и дори сред демонстратите – пак полицаи. Ще рече човек, че служителите си нямат синдикат и не могат да си насрочат протест, а гледат да минат гратис. Да не говорим пък за странния маршрут, по който премина шествието. Първо през градинката на НДС, а не по Витошка, после по булеварда, но притиснато към тротоара от полицаите, заради трамвай, който можеше да почака десетина минути, след това по „Солунска” между паркираните от двете страни автомобили. По-нататък слаломирахме покрай големите бетонни саксии пред Министерството на отбраната и като за капак се провряхме някак си по тесните стълби към градинката на Двореца. И всичко това, само и само да бъде осигурено спокойствие за работещите до късно държавни мъже в сградите около Ларгото.
Deja vu, както казват французите. И то не веднъж. Дълбоко греши онзи, който смята, че има разлика между вчерашната и днешната милиция, както се казваше в един брадясал виц. И хората са същите, и номерата са същите. Пък и ние сме си същите. Поне в едно наше много конкретно битие. На данъкоплатци, които плащат, за да ги третират като потенциална опасност. Като натрапници, а не като стопани на софийските улици.
Но така беше и при вчерашната милиция ? Отиваш си тихо и кротко на събрание /ех, разбира не особено разгласено/ и гледаш пред блока двама мъже по потници. Ремонтират кола. Тъкмо да се втурнеш да им помогнеш — те ти искат документите. Както са си по потници. После ти обясняват, че не можеш да се качиш в съответния апартамент, защото в блока е станала кражба и тече следствие. Ако пък настояваш , те качват много учтиво в „отремонтираната” кола, закарват у дома. Или пък на гарата, ако евентуално си пристигнал от друго населено място. На другия ден намираш в пощенската си кутия /още нямаше Интернет/ писмо без подател. И в него пише, че работниците от еди кое си предпритие са ти много сърдити, че се занимаваш с профсъюзна дейност. И не се знае какво ще се случи, ако те срещнат на улицата. Имаше ги, разбира се, и предупредителните протоколи. Както по Закона за Народната милиция, така и по тогавашния Наказателно-процесуален кодекс. За разнообразие – веднъж при прокурора, веднъж в милицията.
Но не е работата в изтърканите номера. Сигурен съм, че протестиращите момчета и момичета бързо ще ги научат. И дори по подобаващ начин и с чувство за хумор, все някой ден ще отвърнат. Питам се по скоро дали знаят с кого си имат работа ? Дали са наясно, че по-личните от тях, вече ги знаят по име, месторабота, мейл, блог, училище, семейство, приятели и интереси. Дали имат представа, че срещу тяхната откритост стоят потайни началници. Дали щом са стигнали до извода, че не може безнаказано да се руши природата, няма да продължат и по-нататък. Т.е., че същото е валидно и що се отнася до достойнството на гражданите.
Защото не само номерата, но и лицата на МВР са добре познати. От вчерашната милиция. Който не вярва, нека отиде на http://www.mvr.bg/. Ето го заместник-министър Раиф Мустафа Шабан, боец на тихия фронт срещу собствените си сънародници в годините на така наречения възродителен процес. Ето го и Бойко Коцев, син на ген. Васил Коцев, дългогодишен шеф на Първо главно управление. Управление, прочуто с нездравите си интереси в твърде широк диапазон – от папа Йоан Павел ІІ до писателя-емигрант Георги Марков. Тук е и Камен Пенков, заместник-министър, работил в системата на МВР от 1976 до 1990 година. Какво, обаче ? Не пише. И правилно. И по нататък в специализираните служби – инж. Цветан Иванов, започнал в МВР през 1977 година и преминал през всички длъжности в Дирекция „Оперативно-техническа информация /разбирай ІV-то управление на Държавна сигурност/. Да не пропуснем и шефът на така важната дирекция „Информация и архив” – Иван Комитски. Също стара муцуна, участвал в унищожаването на голяма част така наречените досиета. В Дирекция „КИАД” ? пък въобще не смеят да покажат какъвто и да е началник. И пак има защо. Надникнем ли в страничката на Националното служба сигурност, ще видим пак Второ главно, т.е. Иван Драшков. И так далее, и так далее, както казват руснаците.
Знам, че тази тема е тегава за по-младите. И с петоъгълния… в градинката на НДК вече е голяма досада. Но него поне можем да го заобиколим. Вчерашната милиция, обаче – не. Както знаем на 26-ти, идният четвъртък, от 9,30 сутринта,тя ще изпълни обичайното си задължение. Да охранява Министерския съвет.
А не групата граждани, която пази българската природа от посегателствата на мутрите.
--------------------------------------
? Думата ми за началниците, а не за полицаите
?Координация и информационно-аналитична дейност