Поклон пред жертвите на комунистическия режим!

Днес е Ден за почит и възпоминание за жертвите на комунистическия режим. У нас и в другите източноевропейски страни. Слава богу, освен Европейския парламент преди три години и българското Народно събрание прие решение по този повод. По ирония на случая, ден преди да отбележим датата дойде новината, че давността по делото за така наречения възродителен процес се удължава с още три месеца. А през тези три месеца, както казват хората – я камилата, я камиларят. Нищо, че в своя декларация от началото на тази година, пак българският парламент обяви случилото се през 80-те години за „форма на етническо прочистване”.
И, ако ту сме безпомощни, ако не можем да надделеем над токмаците и дивашката им любов към миналото, то поне да се поклоним пред жертвите. Паметта за тях също е присъда за палачбите.
Поклон пред десетките хиляди избити от режима български граждани, пред онези, които страдаха в затворите и лагерите и не дочакаха по-добри дни, пред паметта на онези, които като Георги Марков бяха убити на чужда земя. Поклон и пред загиналите с достойнство, отстоявайки имена и обичаи, наши съграждани – български турци.
Но, както е казал Караджата: лозето не ще молитва, а мотика. Мотика, която основно да преоре българското законодателство и да приложи принципите, залегнали в Пражката декларация от 2008 година.
Няма и не може да има давност нито за палачите за чужди народи. Нито пък за тези, които избиваха своите сънародници.
--------------

В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма