Експертите като ядрена сила

Днес новоучреденият Граждански комитет против АЕЦ-Белене даде своята първа пресконференция. Освен участниците – Димитър Иванов, Красен Станчев, Едвин Сугарев, Огнян Минчев, Иван Сотиров, Евгени Михайлов и Иван Сунгарски в залата бяха още Иво Инджев, Петков Ковачев, Калин Манолов, проф. Димитър Ненов, учени и експерти. Пресконференцията следеше с голям интерес Алекс Алексиев, експерт в института „Хъдсън” във Вашингтон, който неведнъж се е изказвал в полза на енергийната независимост на България. Имаше и предостатъчно журналисти. Така че тук таме под здраво бетонираните по темата медии може и да прорастне стрък информация.
Бързам в аванс, обаче да ви съобщя новината. Произведе я Красен Станчев с простичкото си съобщение, че дебатът за АЕЦ – Белене вече не е експертен. И наред с експертните аргументи, в залата прозвучаха и политическите.

Наред с експертизата в прав текст се говореше за национална сигурност, комисионни в рубли и дори за престъпление от страна на премиера и министрите му.
Честно казано отдавна чакам този момент. Поне от времето, в което написах постинга „Какво рискуват интелектуалците?”. Знам добре, а вие навярно, че съединението на експертното с политическото говорене е термоядрен систез. Синтез, който може да освободи огромно и неподозирано количество гражданска енергия. Както е известна такъв тип енергия и нейната радиация носи малформация и убогост единствено на управляващите и техните обръчи.
Мисля си, че ще бъде добре, ако някой обяви също така края на експертизата в някои други сфери на обществения ни живот, например съдебната реформа.*
Иначе, моят гражсдански гайгеров брояч показа, че радиацията в залата е пъти повече от безопасните за правителството 0,25 сиверта.

--------------