Пламен Даракчиев

Тези дни получих мейл от моят приятел Румен Янев с линк към http://bezbakshish.hit.bg/ и CC до няколко човека, измежду които Кирил Маричков и Стефан Попов. Не ми хареса работата. Едно, за това “без бакшиш”, което ми напомня стари времена. Второ, заради анонимното “групата възмутени граждани”, което отново ми напомня за същите времена. Странно, някой е платил домейн и хостинг, организира инициатива и не благоволява да се представи. Но странностите сега започват. Подателят на писмото до Румен и куп други хора е Димитър Сотиров /sotirovdk@yahoo.com/ мой състудент от Факултета по журналистика.

Нещо ми трепна отвътре като видях днес картинката пред парламента. Поразходих се, поогледах, мярнах една-две познати физиономии. Поколението се е сменило. Първо бяха “копърките” * онези, които през 1993 година започнаха протестите и беше създадена първата гилдийна организация. Те си отидоха с чест. По жалба на организацията, състав на тогавашния Върховен съд отмени частично постановление на кабинета Беров, което ги принуждаваше да плащат двоен данък. По-късно, през пролетта на 1996-та се появи второто поколение. Пак спонтанно.

Завчера влязоха в сила поредните промени в Конституцията. Видно е и от стенограмите, че опозицията направи каквото можа. Но само толкова. Защото нещата бяха предрешени. Предрешени не само от численото превъзходство на тройната коалиция и не само в пленарната зала, а далеч преди гласуването. Още през септември, когато Михаил Миков и останалите 146 народни представители внесоха законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.

Като нищо щях да пропусна 4 февруари, ако не бяха медиите. Интересна, и най-важното културна дискусия се завъртя около датата и събитията, които я предхождат. Не бих пропуснал да се включа и аз, макар да не съм кой знае какъв фен на тази дата. Ех, празнувал съм, не е да не съм. Например първата годишнина. Мисля че беше в ресторанта на Чифлиджанов,близо до хотел “Хемус”. Отвън -- дузина лъскави автомобили, вътре -- министър до министър, вицепремиерът Бакърджиев и охраната на на съседните маси, както се полага. Да си призная не ми беше сладкот питието.

Тези дни гледах в предаването на Милен Цветков в Нова телевизия интересен сблъсък. От едната страна бяха Георги Ангелов и Мартин Димитров, двама млади икономисти, които вероятно познавате. От другата – Духомир Минев, социолог, някога заместник-министър на труда и социалната политика в правителството на Филип Димитров, понастоящем привърженик на тезата за изцяло дирижирания български преход. Дирижиран от бившата номенклатура, разбира се.

Размисли по повод на промените в Конституцията

Мина второто четене на промените в Конституцията. Както се очакваше мнозинството потвърди изключителното право на родната бюрокрация да зачева, ражда и отглежда законите. Включително и обществения договор. Онзи договор, страна по който в свободния свят могат и трябва да бъдат единствено гражданите. Такъв въпрос у нас, обаче не стои. Прокарвайки макар и трудно инспектората, мнозинството, доминирано от бившите комунисти подчини окончателно съдебната власт.

Опозицията готви вот на недоверие във връзка с политиката на кабинета в областта на здравеопазването. И сигурно има защо. Най-вероятно такъв вот би могъл да бъде гласуван и по отношение на осигуряването като цяло. Същото би могло да бъде и по отношение енергетиката, където през последните месеци се натрупаха огромни проблеми. И.т. и .т.н. Но защо, питам се, ДСБ и СДС бягат от истинския провал на правителството — борбата с организираната престъпност и корупцията ? Защо ? Дали, защото не са достатъчно показните убийства за изтеклия период ? Дали, защото магистратите са по-малко подкупни ?

По повод предстоящите промени в Конституцията

Задава се второто четене на промените в Конституцията. Мисля да проследя внимателно процеса и да споделя някои неща в този сайт. Не че имам кой знае какви надежди. Знам какво ще бъде развитието. Що се отнася до съдебната власт, следователят ще си остане магистрат, прокурорът ще продължи да влияе върху кариерата на съдията, инспекторатът ще се разположи удобно между политическите лобита и ще вземе своето в голямата корупция. Знам също така, че най-сетне и в общините ще вържат по една червена панделка по случай данъчната независимост и ще чакат да видят колко ще пусне капкомера след промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация.

Онзи ден 300 души кметове минаха по улиците на София. После част от тях се извървяха и по телевизиите — кабелни и ефирни. Наистина забележителна гледка. Грях ми на душата, но си мисля какво ли би станало, ако гръмнат някой съветник., като се има предвид, че общият им брой за страната е 5 252 души. За мене те, барабар с кметовете — общински и селски, наистина са души. Мъртви души. Ако измежду тях имаше поне един жив, то ние гражданите непременно щяхме да разберем.