Пламен Даракчиев

­Защо и днес текесесарската кройка стяга българското местно самоуправление

Знам, че за политическите партии местните избори са най-важното събитие през годината. Няма съмнение, че съобразно показаните резултати в изборния ден някои от тях ще укрепят позицията си преди следващите парламентарни избори. За гражданите обаче не мога да кажа същото. Никой и по никакъв начин не може да спечели от това, че в страната ще бъде възпроизведен един домодерен /в случай, че не ви харесва определението комунистически/, патриархален модел. Един модел, чието изграждане е започнало с тезесетата през 50-те години на миналия век и е получил своя завършек в края на 70-те покрай създаването на така наречените Аграрно-промишлени комплекси. /Справка позната ви хроника, вече подкрепена с откъс от концепцията на БАН от 1991 год/. Този модел, разбира се, няма нищо общо с практиката в другите страни, членки на ЕС, т.е. това не е модел в европейския смисъл на думата. Не го казвам аз, а си го пише едно към едно. В един анализ, към който ви давам линк, тъй като е грижливо скътан в архива на сайта на Националното сдружение на общините

Всеки печели, всички трябва да получат награда — една номинация за рубриката най-смешните закони на Мартин Димитров

И пак встъпление в търсене на отговора защо ВНС премахна второто ниво на местно самоуправление

Малко встъпление по темата

Много ми е интересно как ще се измъкне правителството, доминирано от бившите комунисти от плоската какофония, която сътвори. А можеше изобщо да не попада в тази пренеприятна ситуация. Ако през далечната 1991 година, „бащите” на Конституцията - Александър Лилов, Янаки Стоилов, Любен Корнезов и др. си бяха изпълнили партийното поръчение, както трябва. Например като левичарите в Италия през далечната 1947 година. Ето какво са записали те в действащата Конституция на страната:*

Article 53 [Taxation]
(1) Everyone has to contribute to public expenditure in proportion to their capacity.

Изненадан съм от последното развитие в СДС и резкият завой към тясно взаимодействие с ГЕРБ. Най-вече заради това, че още при избора си председателят на СДС Пламен Юруков оповести категорично новата мисия на партията – реформа на политическата система. Част от тази мисия, както личи от платформата на партията, е реформата в местното самоуправление. Кога, ако не по време на местните избори и къде, ако не в София трябва да се демонстрира тази визия в нейния конкретен вид ?

Вчера бях на шествие и митинг. С жена ми. Повървяхме си, скандирахме, пяхме дори накрая химна. С една дума - радвахме се на младите. Но, като бивш уличник, нали съм си професионално увреден, хвърлях по едно око какво става наоколо. Примерно – случайно забравени заграждения точно пред стълбите на катедралата, цивилни автобуси, пак съвършено случайно паркирани откъм Светия синод, други два /вече полицейски/ на разположение на изтощените от жегата пазители на реда.Ексик му на митинга цивилните еколози, но по краищата и дори сред демонстратите – пак полицаи.

Продължавам малко темата за спонтанните демонстрации и действията на полицията в такива случаи. Очевидно такъв вид прояви не липсват и най-вероятно по един или друг начин, с една или друга честота, ще ги има и занапред. Не бих искал да се спирам на това какви могат да бъдат причините. Във всеки случай сме виждали по телевизията спонтанно събрали се граждани пред някоя община да протестират къде за произвол на управата, къде за неизплатени социални помощи или по повод особено жестоко престъпление, извършено в съответното населено място. На два пъти през годините сме били свидетели на внушителни спонтанни протести. Първият път- по повод убийството на малкия Пепи и втория – когато таксиметровите шофьори обсадиха отново парламента във връзка с убийството на техен колега.

Революционер по неволя. Така Асен Георгиев определи блогъра Михаил Бозгунов около перипетиите му с МВР. Хареса ми това определение. Може би, защото през годините видях много такива хора. Интелигентни, порядъчниq дори понякога смирени и християни по душа. Сигурно и вие познавате много от тях. Най-вероятно те не биха били толкова смели в друга сфера на човешката дейност. Но в качеството им на граждани, в уречения ден и на определеното място, неволята ги призоваваше. И те се появяха. Проклинаха червената напаст /бог да я прости, Блага Димитрова ! /.

Не познавам Пламен Юруков, но онзи ден на конференцията се надявах да спечели. Обратното означаваше, изпосталялата откъм членове столична организация, нейните чиновници по райони и нейното клиентелистко ръководство да направят СДС за смях. И по лошото – да унижат всички онези, които по един или друг начин, в едно или друго време са свързали живота си със СДС и с промените у нас.