Пламен Даракчиев

И така, доколкото виждам на сайта Аз обичам София програмата на Мартин Заимов ще бъде публикувана в сряда. Може и да е тактически ход на неговия щаб, тъй като точно в този ден е прекия двубой с основния му опонент Бойко Борисов. Така че отлагам сравнението на двете програми за идните дни. Макар, честно казано, да не съм много сигурен дали подобно упражнение е наложително. Не за друго, а защото програмата за открито управление на град София е точно обратното на иначе ясната и несъмнено дясна управленска платформа на партия ГЕРБ.

Днес трябва да излезе програмата за управление на София на кандидатът на десницата Мартин Заимов. Основният му опоненти вече публикува свота платформа.  Честно казано – изненадан съм. Програма за открито управление на град София на досегашния кмет няма нищо общо с професионализма и ясната политическа насоченост на управленската програма  на партия ГЕРБ, под която, признавам, бих се подписал с двете си ръце.

Няколко думи по повод вестник “Седем”

Понякога и колегите журналисти грешат. Даже по няколко заедно. Какъвто е случаят с екипът на „Медиапул”, автори на кореспонденцията „ГЕРБ” слага ръка върху свързан с ДСБ вестник”. Не става въпрос за информацията, че Георги Стефанов, издател на „Седем” е пристанал на Бойко Борисов. По скоро думата ми e за някои неточности около появата на вестник „Седем” на бял свят. И понеже имам повод, искам да внеса малко яснота и по този въпрос.

Малко неочаквано за мен, вчера успях да чуя проекта за управление на София на Мартин Заимов. Представен не от кандидата, а от един от анализаторите в неговия щаб. И тъй като съм особено любопитен към подобен тип четива си водих дори записки. До някое време, обаче. Когато разбрах, че няма смисъл повече да скицирам си драснах една бележка, за да приключа тази част. На бележката ми пише: „Чудесна експертна програма. С правилно изведени, при това подплатени с принципи приоритети. Може да бъде най-добра измежду всички програми, на кандидатите, които няма да стигнат до втория тур.”

Вчера Явор Дачков обяви, че няма да подкрепи десният алианс в София и съответно неговия кандидат за кмет Мартин Заимов.? Позицията на главния редактор,предопределя и поведението на „Гласове” по време на кампанията. Жалко, защото това е един от малкото стойностни седмичници, чиято подкрепа не е без значение за десницата в София. Разбира се, Явор има своите аргументи и те са свързани най-вече и преди всичко с компромисите при съставянето на листата на общинските съветници.

Аз познавам друг Коритаров, не този, който гледате всяка сутрин по НТВ. Познавам го тих, замислен, с ласкав поглед, от който понякога ми е ставало неудобно. Става дума за първите дни на вестник „Демокрация” в далечната 1990-та, разбира се. Както и за първите събрания на тогавашния алтернативен на СБЖ синдикат на свободните журналисти. Знаех си, че не му бе мястото във вестниците, нито пък в синдикатите. И затова се зарадвах, когато един ден след години избра ефира и видях сегашния Коритаров. Но никой не може да избяга от миналото си.

Малък градски репортаж

Вчера. 18 септември, вторник, 10,30 часа. Седя в една от залите на Столична община. Край дългата маса сме около 35-40 настоящи и кандидат кметове, настоящи и кандидат-съветници от СДС.? Срещу нас – общинари от Австрийската народна партия. Темата – местното самоуправление и най-вече децентрализацията, към която гостите проявяват отчетлив интерес. Отчитат, разбира се, фактът, че сме унитарна държава.

Тези дни кандидатът за кмет на десницата Мартин Заимов анонсира в рамков вид своите програмни намерения. В тях, разбира се, се съдържа и диагнозата за сегашното състояние на нещата – недостиг на капацитет за контрол върху публичните услуги за гражданите, неефективна администрация и липса на прозрачност в публичните услуги, катастрофално управление на парите на общинските фирми. Всичко това е вярно. Правилен е и изводът, че корупцията е резултат, а не първопричина за бедствието на „Московска” 33.

Днес забелязах постинга на Митко Аврамов „Сбогом на шанса за добър кмет на София”. Знам, че не е прието тук да се коментираме един друг, но тъй като въпросът е принципен ми се ще да внеса малко яснота.

Време е да се връщам към темата местни избори. Признавам  –  с неудоволствие. Тези, които са чели предишни постинги по темата знаят защо. И все пак, какъвто и да е халът на местното самоуправление у нас, една победа на десницата в София може да обърне политическата тенденция у нас. И то не само в полза на софиянци.