Любов необяснима ІІІ

Впрочем, докато това лято изследвах рисковете от неръждясващата любов на бившите комунисти към всичко, що е държава, поетът ? взе, че ме удари в земята. С характерната си несложни рими, с прозирна мисъл и ясна идейна насоченост, той синтезира всичко онова, над което си блъсках главата толкова време. И то там, където му е мястото, т.е на страниците на „Труд”. Ето ви и цитати от цикъла му в страницата „Ателие” в бр. от 18 август на вестника: :„Настигна до внезапна смърт. /И ще го сложат във земята./Аутопсиран… Автомата/надупчи яката му гръд./ И за какво са му сега / басейни, офиси, хотели…/Лежи със устни посинели/в ковчега като на шега.” /”До този, който бе убит”/. И още:„„Охраната… Охранен тип… /Той влезе бавно във колата…/Един огромен, мощен джип…/И ми помаха със ръката…”.
/ „Гордост”/

Ей богу, размислих се, дали в средите на бившите комунисти вече не си дават сметка за рисковете ? Дали вече там не припламват тихи бунтове срещу старите с/В/ластолюбци ? Би трябвало наистина. Защото аз не знам друга политическа партия в Европа, която в мирно време да е изгубила толкова свои настоящи и бивши членове. От най-разнообразно леко и тежко стрелково оръжие – снайпери, пистолети, картечници, бомби и дори гранатомети. Ако на „Позитано” 20 вече са изготвили мартиролога с най-свидните жертви, той би трябвало започне още от 90-та година с полк. Бонев и ген. Стоян Савов, да мине през първата знакова жертва Стефан Мирославов – Крушата, да продължи през Луканов, Илия Павлов, Кюлев, Малкия Фатик и най-вероятно да стигне до наши дни, т.е. до Манол Велев. ?
Причината ? Все тая неугасваща любов и някакво налудничаво желание съдебната власт да остане под контрол и да бъде съхранен домодерният аграрен модел на местното самоуправление, гарантиращ правото на центъра да крои местната политика.

А в политиката, в обществото, кактото и в природата – празно няма. Там, където липсват гражданите, идва мафията. Видяхме го на местните избори. Със сигурност ще разберем, че става дума за бедствие, когато наближат парламентарните.

Ето защо не ме учудва, че неотдавна всекидневникът „Класа” простря на първата си страницата в заглавие, че на „Позитано” 20 се тайно се канят „да кантонизират България”, тоест да въвеждат второ ниво на местно самоуправление на ниво област. Нямам основание да не вярвам на тази информация, очевидно почерпена от кухнята. И си мисля, че още в началото на идната година може и да станем свидетели на поредния ремонт на Конституцията. В познатия стил, завещан от В.И. Ленин на всички настоящи и бивши комунистически партии: крачка напред, две крачки назад. ?

Има ли кой да ги спре ? Какви са идеите на десните партии за местното самоуправление ? Защо дума не обелиха за тях на отминалите избори ? И защо в крайна сметка загубиха ? На тези въпроси ще се спра в продължението.
——————————
? Недялко Йорданов – за онези, които не са чели предходните постинги
? Един господ знае какво ще става нататък като гледам успехите на така наречените бизнеспартии, особено в Приморските райони
? В едноиименната му капитална статия