Милост за Бай Ганьо !

Тези дни четох доста анализи по повод случилото се на местните избори. И в медиите, и в блоговете. Като гледам — констатациите си приличат. Май всички сме съгласни с мутризацията и купуването на гласове. Но това си го знаехме предварително. Има нещо, обаче, което не предполагах. А то е, че десницата с отличен кандидат, с издържана платформа и добра кампания няма да излезе на втория тур за кмет на община София. Направо невероятно! И мисля, че въпросът заслужава специално внимание. Което и ще направя като продължа с Любов необяснима. И то още днес.Мимоходом, обаче, искам да отбележа, нещо, което ме подразни най-много от коментарите в медиите около изборите. Неведнъж чух и прочетох определението байганьовщина. Ако бях завеждащ връзки с обществеността на „Позитано” 20 веднага щях да учредя премия за всеки от журналистите, употребил това сравнение. Но понеже не съм искам да кажа: дайте да разграничим естествените пориви към келепир и благинки във властта на Ганьо, Дочоолу, Бочоолу и Чочоолу от много сериозния, организиран и масиран натиск за влизане във властта на Ковачки, Марешки, Стойновски, ТИМ-аджии и пр. и пр.* Едва ли щеше да оцелее чувството за хумор на Щастливеца, ако по негово време на власт бе партия на бившите туркофили, а бай Ганьо бе обобщен образ на синтеза между тях и тайните служби на султана.
————————————–
* Най-вероятно на следващите парламентарни избори и те като Васил Божков и Гриша Ганчев ще се сдобият със свои депутати.