Да прочетем заедно предизборната програма на Бойко Борисов

И така, доколкото виждам на сайта Аз обичам София програмата на Мартин Заимов ще бъде публикувана в сряда. Може и да е тактически ход на неговия щаб, тъй като точно в този ден е прекия двубой с основния му опонент Бойко Борисов. Така че отлагам сравнението на двете програми за идните дни. Макар, честно казано, да не съм много сигурен дали подобно упражнение е наложително. Не за друго, а защото програмата за открито управление на град София е точно обратното на иначе ясната и несъмнено дясна управленска платформа на партия ГЕРБ.­ След дълбок размисъл върху това противоречие реших да се допитам до Марги *. Тя не е специалист по тези въпроси, но за сметка на това има здрава логика, основана на дългогодишния си опит като избирател. Най-вероятно кметът е възложил написването на местната програма на своите администратори в общината, бе нейното предположение. И наистина не е трудно да усетиш духа на общинските писари, подкрепен спорадично от попревтасала и вече споделена в медиите експертна мисъл.

Че не му е работата на общинския чиновник да пише програмите на кандидат-кметовете личи още при формулирането на принципите в началото на документа. Може ли да бъде принцип, например активното използване на европейските фондове ? Или пък спазването на закона, зачитане на морала и обществените очаквания ? За сметка на това пък липсва например субсидиарността в управлението, от което София има крещяща нужда. Колкото и оскъдни да са възможностите /законодателни/ в това отношение, все пак кандидат-кметът и съветниците му биха могли да пледират за допустимото разширяване на възможностите на вече избираемите районни кметове да решават някои проблеми по места по свое усмотрение и в съгласие с волята на гражданите.

Разглеждайки началото на програмата /принципи, цели, постижимост/ си спомних огнените слова на кметът по медиите в защита на местното самоуправление и софийските финанси от попълзновенията на правителството. В документа, обаче ни виждам нищо подобно. София няма проблем с правителството, включително и с ежегодното орязване на собствените приходи на града в размер на 30-35 процента, ако не се лъжа.

Това ми впечатление се затвърждава и от първия раздел, посветен на финансирането на общинските проекти. И тук мисълта на общинския чиновник е предпазлива и бяга от прогнозата като дявол от тамян. И защо наистина трябва да си слага главата в торбата и да прогнозира ще има или няма да ефекти /и съответно какво ще е поведението на общината/ от последните промени в Конституцията, даващи по-големи права на общините в областта на местните данъци и такси. Тъкмо в тази част е и първия кандидат-кметски бисер в програмата:
„Изразходването на тези средства /събраните местни данъци и такси, бел. моя/ ще става след допитване до нашите съграждани.”

Необходимо ли е сега да пояснявам, че: първо тази около 1/5 от бюджета на общината отдавна си е разпределена /как иначе администрацията ще си получи заплатите/ и второ аз лично не мога да си представя как кметът ще пита гражданите къде да отиде например техния данък смет. Когато е напълно ясно, че вече почти година посоката на тези средства под формата на бали боклук е на югоизток, т.е. град Пловдив.

Пак в същата част, писарите на кандидат-кмета поясняват, че „съществена част от общинския бюджет” ще се формира чрез привличане на средства по Кохезионния и Структурните /главната буква не е моя/ на ЕС. Какво значи с ъ щ е с т в е н а ч а с т остава само да гадаем. А иначе би било добре кандидат-кмета да обяви предварителната стойност на проектите, посочени по-нататък – разширяването на метрото до летището и централна гара, строителството на завода /дъщеря ми тази думичка не я знае/ за битови отпадъци, реконструкция на няколко булеварда. Общо около 30 проекта. Е, ако кандидат-кметът ни каже общата стойност на проектите и съответно пусковите срокове ще можем наистина да отнесем тези средства /и собствени и на ЕС/, за да ги отнесем към бюджета и да установим колко е съществена тази част. Лично аз се съмнявам в готовността на проектите, включително и тяхната финансова част. Не за друго, а защото ако отидете в офиса на Националното сдружение на малкия и среден и бизнес и поискате информация за приблизителната стойността проектите, които подготвят, сигурен съм ще ви я кажат веднага. Писарите на кмета, обаче не казват. Аз пък, съответно не гласувам.

И друг път съм казвал в този блог, че Столичната община не признава частните инвестиции в София и съответно не води статистика. Камо ли да планира тяхното нарастване, т.е. усилията, които ще хвърли да облекчи работата на предприемачите. В случая писарите на кандидат-кмета са били пределно откровени: стопански субекти. Това е обозначението на предприемачеството в София. Дали пък не е с цел равнопоставеност, тъй като стопански субекти са както знаем и общинските фирми ?
В тази същата част, писарите са поработили и за гордостта на кандидат-кмета, пък и на нас, гражданите на София. От нея научаваме, че създаденият през 2006 година продукт на човек от населението в столицата е почти два пъти по-висок от този за страната. Най-вероятно и правителството, и Столичната и община, пък и ние гражданите трябва да сме особено притеснени от този факт. Ще попитате защо пък и гражданите ? Ами вижте потоците от автомобили по улиците и всекидневно прииждащите и търсещи препитание наши съграждани от разни краища на страната.

Спирам до тук с намерение довечера или утре да продължа с преинтересната част за управление на общинските дружества и на общинската собственост.