Няколко думи по повод вестник “Седем”
Понякога и колегите журналисти грешат. Даже по няколко заедно. Какъвто е случаят с екипът на „Медиапул”, автори на кореспонденцията „ГЕРБ” слага ръка върху свързан с ДСБ вестник”. Не става въпрос за информацията, че Георги Стефанов, издател на „Седем” е пристанал на Бойко Борисов. По скоро думата ми e за някои неточности около появата на вестник „Седем” на бял свят. И понеже имам повод, искам да внеса малко яснота и по този въпрос.
Преди всичко държа да отбележа, че „Седем” възникна не през 2004 година, а една година по-рано. Второто е, че няма нищо общо с отделянето на групата депутати от СДС и възникването на ДСБ. Тъкмо обратното, доколкото си спомням, седмичника „Седем” в началото бе меко казано недолюбван от тогавашното ръководство на все още единния Съюз на демократичните сили.
Във всеки случай, който иска да научи малко повече за кратката история и обратите на съдбата на този до неотдавна популярен седмичник, нека отвори на 15-та страница и да погледне издателското каре. Там пише „14 декември” ООД. И това, разбира се не е случайно. Не за друго, а защото решението за възникването на вестника бе на Управителния съвет на Гражданския комитет „14 декември”. Т.е. на Едвин Сугарев, на Крум Славов, на Данчо Де Мео /бог да го прости/, на Мишо Константинов, на Милен Семков,Асен Кънев, на Пламен Даракчиев и на всички останали членове на ръководството. Вестникът се роди още след първите дискусиите на Гражданския комитет в препълнената зала „Максима” във ВИАС. И бе естествен израз на въодушевлението, обхванало по онова време /зимата и пролетта на 2003 год./ част от привържениците на СДС, които искаха ясна и безкомпромисна политика от своята партия. И по въпросите на съдебната власт, и по промените в Конституцията и за отварянето на архивите на ДС. Предшественик на „Седем” бе вестник „14 декември”, излязъл еднократно в 2000 тираж и разпространен сред участниците в една от дискусиите. Душата и кръстникът на „Седем” бе покойният Любо Данчев?, а главен редактор на изданието стана националният координатор на Гражданския комитет Едвин Сугарев. С оглед на това изданието да не попадне в познатата хватка на партия или организация, по онова време ние всички се съгласихме и приехме „Седем” да бъде независим седмичник. Приехме и формулата, предложена от Едвин – няколко съдружници, измежду които Иво Беров, Любо Данчев и Рени Нешкова. Приехме и напълно непознатия за нас Георги Стефанов в качеството му на един от основните съдружници.
Най-вероятно всички вкупом сме съгрешили. И поради тази причина вкупом си отидоха първо Едвин, после Любо и Рени. Останаха Иво Беров и Георги Стефанов, известен също така така под името Жоро Капиталиста. Как са съжителствали те в кукувичето гнездо — не знам. Не искам и да знам. Не ме интересува също така, че ДСБ, чието издание стана „Седем” по волята на Георги Стефанов, дискретно премълчава историята свързана с раждането и първите няколко месеца на вестника.
Знам само, че Жоро Капиталиста се връща там, където му е мястото. За съжаление със вестника заедно. И то тъкмо навреме – за старта на изборната кампания на опонентите на доскорошните му съмишленици от ДСБ.
За ДСБ /пък и за СДС, след случващото се в „Демокрация днес”/ остава една много сериозна поука. Дано най-сетне и членовете и ръководствата им проумеят азбучната истина, че им трябва партийна периодика, предназначена за самите тях. Защото не е съдено на партиите да гнездят в света на свободните медии.
Друг е въпросът, доколко у нас те са свободни.
————————————-
? Познат ви още от сайта Още инфо