Тези дни кандидатът за кмет на десницата Мартин Заимов анонсира в рамков вид своите програмни намерения. В тях, разбира се, се съдържа и диагнозата за сегашното състояние на нещата – недостиг на капацитет за контрол върху публичните услуги за гражданите, неефективна администрация и липса на прозрачност в публичните услуги, катастрофално управление на парите на общинските фирми. Всичко това е вярно. Правилен е и изводът, че корупцията е резултат, а не първопричина за бедствието на „Московска” 33.
Най-вероятно подобни изводи могат да направят кандидатите за кметове и в други европейски столици или пък по-големи градове. Но там, както знаем няма дупки, глутници бездомни кучета и концесионери, които замитат улиците като селски дворове.
За съжаление, диагнозата е далеч по-тежка, от тази, която поставя кандидата на десницата и самата тя. София се управлява по домодерен начин, нямащ нищо общо с европейската практика. Това е моделът, благословен от някогашния патрон на Бойко Борисов, развит в кабинетите на Градския комитет на БКП, приложен от Столичния народен съвет и усъвършенствуван от 1991 година насам. Най-характерното за този модел е, че дефинитивно отстранява гражданите от управлението на града. Каквото и да си говорим, Столичната община е по-същество едно мегаминистерство, допълнено с една екзотична подробност – избираем колегиум. Ето защо, онова, което можем да си пожелаем в момента не е много – просто един съвестен и добър кмет. Кмет, за който ще треперим до края на неговия със сигурност драматичен мандат.
Да но аз не искам такъв кмет и такъв тип управление на София. Аз не искам кметът на София:
– да се занимава с дупките по ул. „Западна” в ЖК „Западен парк”, където живея
– да сключва договори с концесионерите за почистване на улиците и за извозване на боклука, пак за района, в който живея
– да решава проблемите, свързани с паркирането и да търси заеми или частни инвестиции за подземни паркинги
– да има грижата за осветлението, строителството на детски градини, ремонти на училищата, парковете, кучетата и пр. и пр.
Аз искам тази дейност да се извършва в моята община — „Красна поляна”. Искам за тази част на София да имат грижа нейните съветници и местният кмет. Искам онези, на които плащам данъци и мога да потърся отговорност да бъдат на една ръка разстояние. От мене, гражданинът на столицата. Ясно казано искам онази повече субсидиарност. Онази прословута субсидиарност, която се вее, все още само като пожелание в програмите на десните партии. Пък и не само в техните.
А какво искам от кмета София ? Искам от него не да усъвършенства управлението на столичното мегаминистерство, а да направи всичко възможно, щото то да бъде разпуснато. Искам да бъде кмет реформатор. И да каже – така повече не може ! Искам бунт в София. Бунт срещу статуквото, което хвърля властта в ръцете на чиновниците и отнема правото на гражданите на град Банкя да бъдат община и да се самоуправляват.. Искам десницата да заръча ясно на своите бъдещи съветници, че първата им работа като влязат в общината е да приемат една обща декларация в полза на муниципализирането на града и на нов модерен начин на управление и развитие на София. Не ме интересува, че правителството и мнозинството в парламента ще бъдат против. Искам кметът и съветниците да го поставят въпроса, да вдигнат аршина, да се обърнат към гражданите, да ги призоват за европейски модел на управление. Ако трябва искам референдум, искам митинги, искам шествия, искам огнени речи, такива, каквито са произнасяли в Учредителното събрание първостроителите на съвременна България.
Искам най-накрая да кажа на десният кмет, че мисията, за която пледира е той е невъзможна. Доброто управление днес е невъзможно, дори да имаме добър и съвестен кмет. Добрият кмет и ефективният общински съвет в София някой хубав ден ще бъдат онзи кмет и онзи съвет, които поемат да свършат само онова, което не е по силите на самоуправляващите се градове в София /Люлин, Младост, Лозенец, Витоша ,Сердика, Банкя и пр. / А това е общата градоустройствена стратегия, главните градски рингове, околовръстните пътища, градския транспорт, водоснабдяването, парк „Витоша”, строителството на Метрото, Борисовата градина и другите паркове с общоградско значение, заводът за боклук, съдбата на столичния металургичен гигант.
Малко ли е ?
Ето защо, според мене битка ще има, ако десницата предложи не просто решаване на големите проблеми на София, а нова политика, нов тип /само/управление и начин на тяхното решаване. Защото не е важно кой или как управлява София. Важно е с кого управлява.
С гражданите или без тях.