Мистерия около един заем на правителството

На заседанието си в сряда, правителството одобри заем от Българската банка за развитие. Заемът в размер на 335 млн лева ще бъде предоставен на ДФ „Земеделие” за изпълнение на гаранционни схеми по програмата за развитие на селските райони.
80 процента от заемът ще бъде възстановен от Европейската комисия.
До тук добре, ако не бяха някои малки подробности. Например тази, че в стенограмата от заседанието в Пловдив министър Найденов и премиера си говорят за всичко друго, но не и за най-важното – условията по кредита. Т.е. лихва, срокове и начини на издължаване. Звучи невероятно, но от стенограмата личи, че точката се приема и министрите одобряват заем, чиито условия не знаят. Къде по света има правителство, което взема заем без да съобщава условията по него?
Въпросът, разбира се е риторичен с оглед на това, че кабинетът взема пари от своята си банка. Едиствената кредитна институция у нас с преобдаващо държавно участие – Българска банка за развитие.
Това че става дума от една страна за банка, която управлява пари на граждани, а от друга за правителство, което прави същото, би трябвало да ни постави нащрек. Сумата е достатъчно солидна, за да има каквато и да е неяснота. А загадката става още по-голяма, тъй като на официалния сайт на банката, няма нито дума за заема. Нищо, че сред нейните принципи, изписани в сайта е и изискването за прозрачност. Така че познайте сега в коя част на света има банка, която ще предостави толкова голям заем и няма да предостави публична информация за това ?
Човекът, който би трябвало най-много да знае по въпроса е финансовия министър Симеон Дянков, който е представител на акциите на държавата в общото събрание на банката. Но по въпросната точка за заема в стенограмата, няма нито дума от него. Сиреч, правителството тегли заем, а точката се представя не от финансовия, а от земеделския министър Найденов. Странно нали?
Мистерията, обаче става пълна, ако вземем предвид, че една от основните дейности на ББР са гаранционните схеми. За целта тя си има присъдружен Национален гаранционен фонд със свои капитал и свое управление. Пита се в задачката: тогава защо правителството трябва да теглия заем за гаранционни схеми, когато тъкмо за тези съществува банката и съответно Националния гаранционен фонд.
Признавам, че тази загадка вече не е по силите ми.
Що се отнася се лихвата и изобщо условията на кредита, то в случая е валидна приказката за камъка и гърнето. Защото и в двама случая става дума не за парите на частни лица, а за държавни пари.
Впрочем на каква лихва дават банките пари на правителството? Просто съм любопитен да науча дали е същата като на моя кредит в ДСК.