Минорно за изборите

Не ми се коментират тези избори, ама няма как - все някой трябва да съобщи лошите новини. Не си мислете, че те са свързани само с безличните кандидати за президент, с липсата на смислен дебат и предъвкването на познати битовизми от местните претенденти за кметове и съветници. Има и по-лошо от едни безлични избори, от липса на идеи или пък от купен или контролиран вот.  По-лошото е състоянието на институциите. А най-лошото е, че изпращаме хора във същите тези институции, които меко казано никак не ни харесват.
Така например, ние, избирателите, ще изпратим в местната власт над 6000 кметове и съветници. Дали ще управляват добре? Сигурно ще кажете, че не може да се разсъждава така на ангро, защото кандидатите са различни – едни управляват по-добре, други – не толкова. Съмнявам се. Да управляваш добре значи не само да имаш необходимите качества, но също така и необходимите правомощия и свобода на действие в решаването на местните проблеми.
Какъв ангажимент могат да поемат съветниците и кметовете, например към образованието освен ремонтите на училищата? Може ли изобщо да говорим за ангажимент, при положение, че в една българска община нито могат да определят броя на общинските училища, нито да назначават директорите си, нито пък имат думата по учебните програми?
Просто е нелепо да говорим за местна инициатива в един национализиран отрасъл, какъвто е образованието.
Какво отношение може да има местната власт към бизнеса, какви грижи може да полага за него, когато резултатът от усилията на същия този бизнес – данък печалба, се прибира акуратно от правителството?
За какви социални грижи можем да говорим, за какво увеличение на заетостта, когато парите и бюрата по труда пак са в ръцете на същото правителство, респективно Министерството на труда и социалните грижи?
Що за власт може да бъде местната , ако полицаят, който е на улицата, или пък гледа безучастно как тълпата вилнее и опожаравя /Катуница/ пак е под разпореждане на правителството, респективно МВР?
Разбирате ли за какво става дума? Ако случайно сте си помислил, че пресилвам нещата, вижте какво казва преди около две години бившият регионален министър /напълно справедливо титулован единствено като „строителен“/ в интервю за „Неделя 150“, качено в сайта на правителството под заглавието: Липсва второ ниво на управление, което е признак за недемократичност в страната:
„Държавата към момента е свръхцентрализирана. Plevneliev.jpegБългария е останала последна такава държава в Европа, в която 15 министерства и 15 министри имат огромен концентриран ресурс. Най-важното е, че липсва второ ниво на управление, което е принцип и признак за недемократичност в страната. Дванадесет години е отлагана тази реформа. Според посланиците на Европа в България и според Европейската комисия тази реформа е по-важна и от магистралите.“
Сега този провалил се регионален министър, забравил въобще кога, къде и какво е говорил, вече е кандидат за президент.
Е, понеже стигнахме до президентските избори, може да се каже, че и тук положението никак не е розово.
Това лято си направих труда да направя един преглед на уредбата на тази институция в останалите 9 източноевропейски страни и не беше трудно да забележе, че България има най-слабия президент, с най-орязани правомощия. И не става дума толкова за правомощия, колкото за способност и за възпираща сила спрямо другите власти
Българският президент намесен в парламентаризма, в съдебната власт, в номинирането на премиер, в съдебната власт, сигурността и спецслужбите, в отбраната и то по такъв начин, че никога и не можеш да схванеш какви са неговите отгорности.
Ето защо, никога не можем разберем кога един български президент се проваля и кога не. И съответно президентът, който и да е той вечно е любимец на социологическите агенции. Но със сигурност провалите на институцията и неспособността да респектира институциите са много.  Достатъчно е да си припомним зимата на 1997 година, когато страната бе пред гражданска война пред очите на напълно безпомощния президент. Или пък случаят „Филчев“, висш магистрат, назначен тъкмо от държавния глава.
Ето, по тези причини не ми се коментират изборите. Как да коментираш, когато се налива бетон в държава, в която липсва здравата основа.
Мисля, че вместо реформи ни чака един послушен и доста невнятен президент. Чака ни и поредното поколение послушни съветници и кметове, които макар и с вързани ръце ще се радват на правителството-слънце и на поредно магарешко лято.
Впрочем, не е достатъчно вече само да си отидат мутро-милиционерите, донесли в държавата късния барок на мажоритарната демокрация, в която живеем. Далеч по страшен от финансовия фалит и фалитът на инстуциите.
А ние вървим с бързи стъпки натам.