36 години по-късно: ще има ли красиво възмездие?

След малко започва мачът Холандия – Уругвай. Мисля си, ако първите спечелят моята 36 годишна мечта може и да се сбъдне. Защото аз съм от поколението, което видя така наречения тотален футбол, видя летящите холандци, начело с Йохан Кройф и разбира се, никога няма да ги забрави. На финала в Мюнхен през 1974 година германците убиха футбола. С анти-игра, но и с тактическа дисциплина Мюлер, Брайтнер и компания спряха полета на лалета. И футбола по земното кълбо наложи нощното боне на германеца, теренът стана крепост, обсадата основен похват в играта. И сега очаквам финал Холандия-Германия. Имам обаче лоши предчувствия. Тези дни в едно свое интервю холандския голмайстор Снайдер каза, че е важна победата, дори и с никаква игра. Важен е резултатът. Ето това ме обърква. И като гледам как вдъхновено и различно играят германците си мисля дали пък мечтата на моето поколение трябва да се сбъдне? Ше бъде ирония на съдбата и върховно унижение за футбола, ако ролите се разменят и холандците прецакат съперника си с борба и лош футбол.
Мисля, че нашето поколение /не само в България/ заслужава истински и красив и футболен реванш. Знам, че на холандците ще им бъде много кофти да паднат пак с красива игра, но знам, че тъкмо с тази игра останаха в историята и спечелиха сърцата ни.
Ето защо – ако двата отбора стигнат до финала – искам футбол. Другото ще е падение на и без това посърналия футбол по терените на Южна Африка.