Бизнесът и периферията

или защо инвеститорите няма да послушат съвета на премиера да инвестират и в други краища на страната

Днес правителството се срещна с бизнеса. Премиерът изтъкна фактът, че през последните четири години 75 от инвестициите са на територия на столицата и посъветва инвеститорите да погледнат и към другите региони.
Това, разбира се, няма да се случи. Парите са си на инвеститорите, а евтината работна ръка е само една от предпоставките. Другите са развитата инфраструктура, комуникациите, пазарът, местното законодателство, покупателната способност и пр. пр. С това съвсем не искам да кажа, че топката е у правителството, което трябва да побърза с моста „Видин—Калафат”, с магистрала „Тракия”

и други такива наистина жизненоважни проекти. Това е само едната страна на нещата. Другата, далеч по-съществената е, че инвестициите, бизнессреда, комуникациите, пътищата, инфраструктурата, всичко у нас е дело на умната и всестранно развита бюрокрация в същинския център на властта и инвестициите – столицата. Може да казва премиерът региони, може дори да ги посочи, но такива у нас няма. Има географски понятия – Добруджа, Странджа, Родопите, Тракия, където мъждукат по-малки или по-големи общини. Всяка сама за себе си, всяка на опашката пред вратата на областния управител или пък, ако се оглавява от виден гербаджия направо пред портата на съответния министър.
На запад и дори на север от нас /Полша, Чехия, Унгария, Словакия/ има региони. Те имат своите местни парламенти, могат да планират, могат предприемат общи начинания, могат да си издържат сами болниците и училищата, които са от регионално значение, имат своя бюджет, имат своето право на местно законодателство. Не че и там няма региони, с по-изостанала инфраструктура и такива, в които влизат по-малко инвестиции. Но отговорността, по-голямата отговорност за лошо управление, там не толкова върху правителството, колкото върху местните власти. И става дума за политическа отговорност, която се понася на изборите на регионални законодателни тела и съответно регионални управи.
Ако бях инвеститор и бях на срещата, непременно щях да попитам премиера: как така 75 на сто от инвестициите са в столицата, а улиците-- дупка до дупка ?