The Nuts

Приписка по страниците на седмичника „Капитал”

Измежду критичните бележки в докладите на ЕК от миналия месец има една, която е най-удобна за правителството – липсата на административен капацитет. Ето защо в тази посока управляващите са доста словохоотливи и склонни да раздават обещания. Именно този тънък момент е уловила Люба Йорданова в материала „За брюкселския и българския” в бр.32 на „Капитал” от миналата седмица. И дори чрез Юлиана Николова е цитирала определението за понятието на официалния сайт на ЕС – способността на публичните структури да различават и решават проблеми по изпълнението на задачите си.  За съжаление изводите на авторката клонят към баналното, т.е. слабоста на правителството, съответно неговия „провал и ограничения брой, успехи, отбелязани в доклада на Брюксел”.
Не бих разсъждавал на тази тема, ако при нейната интерпретация и журналисти, и експерти у нас не допускат все една и съща грешка: да бъркат България  примерно с  Холандия. Или поне с Чехия.  Казано по-конкретно, у нас се приема априори, че властта е съразмерно разпределена между отделните нива на управление, че всяка от тях притежава и упражнява в пълна степен присъщите и компетенции. Нещо, за което ние българите можем само да мечтаем. Не за друго, а защото през последните почти 20 години в у нас не е извършван дори и опит за деконцентрация и децентрализация на властта.

Ако обърнем аршина на авторката, можем да се запитаме: а способни ли са публичните структури, т.е. центърът и правителството, да различават и решават проблеми на регионално ниво ? Със сигурност не. Най-вероятно биха имали този капацитет, ако сме с територията и населението на Андора. Или поне на Люксембург. Но не е така. Както е известно, в България има голямо богатство и разнообразие на ландшафт, на население, на традиции и пр. Амбицията всичко това да бъде управлявано от центъра е част от наследството на бившия комунистически режим. Ето защо, когато става дума за управлението на еврофондовете от Брюксел трябва да се вгледат по-внимателно в особеностите на българското управление. И например да си зададат въпроса: а кой все пак осъществява регионалното планиране у нас, кой координира в оперативен порядък програмите до последния детайл. Вече имах случай да посоча в един предишен постинг смазващото превъзходство на централната администрация, барабар със синдикатите в регионалния съвет на един от планово-икономическите райони. Откъде да знаят в Брюксел, че ,изпълнявайки формално критериите по така наречения NUTS 2, сме им показали едно „нъц”, както правят бабите на село, показвайки лакътя си.
Във всеки случай има една съществена разлика между брюкселския и българския език. В Брюксел искат мениджмънт, а ние предлагаме администриране на процеси. Ето защо българското правителство и централната администрация винаги ще имат достатъчно капацитет да управляват езеро „Ариана” на столичани, „Кайлъка” на плевенчани, пристанището на бургазлии, ловните резервати на родопчани, но не и парите на данъкоплатците. И българските, и европейските.
Впрочем на финала авторката най-вероятно интуитивно е напипала проблема: „...трябва ли една държава без административен капацитет да управлява парите на данъкоплатците ?” Това държава вместо правителство може и да не е съвсем точно.
Но е вярно.
------------------------
? Най-силната възможна ръка на масата при една от разновидностите на покера. По правилата на играта правителството няма как да загуби от Брюксел, освен ако не се намесят българските  граждани от двата пола /дама и поп/.