Опозицията е по къси панталонки

В един от предишните постинги казах, че от тук нататък пред опозицията има два пътя.
Първият е да поиска предсрочни избори, които да обвърже с необходимостта от реформа на политическата система и преди всичко в съдебната власт. Вторият – да да си остане с искането за евентуално алтернативно управление на страната.

Лидерите на опозиционните партии избраха второто. И съответно смалиха вота на недоверие до нанесените морални и материални щети вследствие провала на кабинета в усвояването на еврофондовете. Как няма да спят спокойно тези дни примерно Георги Първанов, Любен Гоцев, Маргините, Младен Червеняков, Ахмед Доган ?  Та нали голямата тема за правовата държава, за независимостта на съдебната власт, за политическия чадър над организираната престъпност, за срастването и с политическите среди, отново остана в переферията на дебата. Ето защо опозицията не бе неубедителна. И струва ми се няма кой да приеме сериозно нейната заявка за бъдещо добро управление на страната. Защото колкото и да критикуваме нашите съграждани за това, че паметта им е къса или, че не знаят какво искат, тяхната интуиция е безпогрешна. Няма как да управляваш в държава, която изначално е сбъркана и в която по дефиниция законът е  на страната на силния.
Но защо опозицията направи този избор, т.е. защо се хлъзга по наклонената плоскост ? Мисля, че отговорът не е сложен. И се свежда само до една дума. Кураж. Кураж да вдигнеш високо мерника, да дефинираш ясно проблема, да избереш правилния подход за неговото решение, да търсиш съдействието не само на своите избиратели, но и на гражданите на България.
Може би сте видяли потвърждение на горното тази сутрин при Бареков. Даде го не кой да е, а един от лидерите на дясната опозиция, председателя на ДСБ Иван Костов. В края на разговора той постави въпроса за необходимостта от национално съгласие и реформа в политическата система и в частност за реформа в съдебната власт. С това старият политик формулира пределно ясно, както проблемът, така и технологията за негово решаване. И съответно своето мнение, че трябва да преговаря с управляващата коалиция, т.е. със Станишев, с Кобургготски и с Доган за параметрите на такъв тип политическа реформа.

Да, това е пътят. Опозицията трябва да поиска преговори с всички парламентарно представени представени партии за реформа в политическата система, т.е. за промени в Конституцията. И да обвърже искането си за предсрочни избори именно с тези промени. Още не е късно, преди планирания бойкот за септември, десните партии да потърсят национално съгласие за политическа реформа.  

Още повече, че индикации за евентуален положителен отговор  напоследък не липсват. Доста ясно го намеква в своите изявления евкомисарят Меглена Кунева, структурна промяна в съдебната власт предложи и не кой да е, а вицепремиера Меглена Тачева,поддържат и редица влиятелни членове на БСП, като например Костадин Паскалев.

И макар Брюксел да не пренесе това „ново начало” от проекта в официалния си доклад, все си мисля, че точно това очакват там. Кураж, отвореност и компетентност от страна на дясната опозиция, за  да бъдат поставени под ефективен натиск управляващите.
Иначе струва ми се, малко нелепата българска поговорка „залудо работи, залудо не стой”, т.е. път няма да проработи. Т.е. вече няма кой да излезе на улицата за едните предсрочни избори и за едното ново правителство. И правилно. Макар и да си мълчи българинът е вдигнал глава и се цели доста по-високо.
А пък опозицията май още е по къси панталонки и стреля по врабчета.