Вие сте тук
Да прочетем заедно доклада на ЕК за правосъдието и вътрешните работи ІІ
2.2. Резултати
По отношение на резултатите логиката на доклада следва една грешна презумпция, заложена още в предишния раздел „Постижения”. А именно – че в България върви някаква реформа в сектора правосъдие и вътрешни работи. Вярното и правилното е онова, което бе казано в черновата на доклада, т.е.,че този път не бива да има продължаване на процеса на реформи, а ново начало. Така че няма защо да се учудваме, че ЕК нарича постижения онова, което очевадно задълбочава проблема със съдебната система и работата на правоохранителните органи.
Само и единствено при такава обърната логика може да се иска от България „яснота относно ролите на различните участници в досъдебната фаза”.. Напук на извървялите се у нас десетки авторитетни европейски и североамерикански експерти, за които отдавна е известно, че досъдебната фаза е невралгичната точка в системата. Че тя е центърът на корупционните практики, и то без кой знае какви рискове и отговорности от страна на практикуващите. Някои от тези експерти я определиха като доста екзотична и само дето не ни посъветваха да развием правен туризъм. Казано простичко досъдебната фаза е като лека жена при това в двубрачие със съдебната и съответно с изпълнителната власт. И не случайно от години сме свидетели на прехвърляне на топката между изпълнителната власт /МВР/ и съдебната – прокуратурата. И когато в този раздел на доклада се изтъква как важни дела се връщат в прокуратурата, заради дребни процедурни пропуски, първото за което се сещам са не пропуските в НПК и в НК, а прокурора. Защото не познавам блюстител на обвинението, който да не е наясно как да допусне дребна процедурна грешка. При това без да има кой да го попита откъде има пари за хотел по крайбрежието и съответно и от несменяем да го направи обвиняем.
Но така е, когато по непонятни за за нас причини, в Брюксел смениха съществено курса. Защото помня поне няколко предприсъединителни доклада, в която ясно бе разписана необходимостта от структурна реформа? в съдебната власт и съответно в съдебната система.
Не е в час ЕК и когато става дума за еврофондовете.След толкова предприсъединителни години, явно еврокомисарите не са схванали особеностите на българската политика. И главно тънкото умение на управляващите да концетрират власт в центъра и да формализират участието на периферията. А това бих казал е идеалната среда за корупцията или, както му казваха през деветдесетте – дялкането. Нищо не пречи, обаче, на еврокомисарите преди следващия доклад да го видят нагледно. Достатъчно е само за отворят Закона за регионално развитие и да видят какъв е състава на регионалните съвети, които осъществяват регионалната координация при изпълнението на оперативните програми в съответните планово-икономически райони. Така например, регионалния съвет на Северопадния район се състои от 34 представители. От тях само 13 са представители на общини. Останалите 21 са представителите на министерства и ведомства, областните управители и съответно абонираните в такива случаи организации на синдикатите и на работодателите. Както се казва смазващо и вечно мнозинство на централната администрация барабар със синдикалното войнство. Така че да не си мислят в Брюксел, че българското правителство се занимава само с големите неща, т.е. с Националния план за развитие и с Националната стратегическа референтна рамка. Напротив, старите кадри, както наскоро „Файненшъл тамс” нарече управляващите в България, държат на старите си навици да управляват всичко, което мърда. В която и част на страната да е то.
Хайде сега да си говорим за укрепване на административния капацитет ! Или по скоро за пълната окончателната победа на фискалната децентрализация за сметка на местната реформа.
Ето защо, ако от Брюксел искат административен капацитет и ефективно управление на еврофондовете трябва първо да изтупат от праха резюлюция № 45 от 1998 година на Конгреса на местните и регионалните власти, където беше препоръчано създаването на планово-икономическите райони, но, забележете, като предварителна стъпка към реформа в местното самоуправление, т.е. към създаване на второ ниво и съответно на регионални власти. Както впрочем предвидливо направи Чехия и приключи реформата тъкмо навреме – една година преди членството си в ЕС.
Утре ще продължа с частта на необходимите подобрения, но този път на фона на добрите европейски практики.