Вие сте тук
Да прочетем заедно доклада на ЕК за правосъдието и вътрешните работи І
2.1. Постижения
По всичко изглежда, че не само българските политици се отнасят с пренебрежение към труда на експертите. Нямам друго обяснение за съществената разлика между проекта и окончателния доклад на ЕК за правосъдието и вътрешните работи у нас. Но политическото решение, защото този доклад е именно такова, е меко казано нереалистично и в трите си основни пункта – постижения, резултати и необходими подобрения.
Нека започнем с постиженията. Те са четири на брой, при това несъпоставими. Съгласете се, че е доста трудно да сложиш на кантара, от едната страна, редово постановление на МС за закриване на безмитните магазини и, от друга, промените в Основния закон на страната ?
Още по-трудно и даже невъзможно е да изтъкнеш измененията на Конституцията като постижение. Една проста рекапитулация сочи обратното:
Първо. Създаден бе един доста спорен орган, без аналог в европейската практика – инспекторатът към Висшия съдебен съвет. А това е все едно да направиш подобен орган към Народното събрание, който да следи дали народните представители присъстват на пленарните заседания и дали не гласуват с чужди карти.
Второ. Паднаха имунитети на магистратите и това окончателно постави съдиите до стената и направи обвинението /заедно с неговия патрон президента/ абсолютен господар вътре в съдебната система..?
Трето. Измислените през далечната 1991 година следователи-магистрати почти останаха без работа, но оцеляха. И сега водят люта битка за да си възвърнат периметъра на действие. На всичко отгоре, никой от тях не възропта, че преминава на подчинение на прокурорите.? Една, общо взето, невиждана практика в нормалните страни – един независим магистрат да е подчинен на магистрат от друг клон на магистратурата.
Четвърто. Беше създаден постояннодействащ Висш съдебен съвет, но в него останаха да членуват по право най-висопоставените действащи магистрати и преди всичко главният прокурор, предводител на мощна и подчинена единствено нему прокуратура. Със всичките последици от това.
Както виждате, за броени месеци бившите комунисти и настоящи управляващи постигнаха онова, което в други страни и при други условия не биха могли да направят и за едно цяло столетие. Както би казал техния вожд и учител, наричан Гошо Тарабата от моя добър приятел Николай Колев – Босия.
Знам, че Европа дава, но в кошара не вкарва. Знам, че сами трябва си свършим работата. Но не ни трябваха постиженията, а онова скромно и дипломатично пожелание за ново начало от черновата на доклада.
----------------------------------------------------------
? Къде ще отиде сега съдията да не бъде послушен след като не се изисква разрешение на ВСС, само и единствено постановление на неговия колега прокурора-магистрат.
? Според чл.172, т.1 от Закона за съдебната власт прокуратурата ръководи разследването
По всичко изглежда, че не само българските политици се отнасят с пренебрежение към труда на експертите. Нямам друго обяснение за съществената разлика между проекта и окончателния доклад на ЕК за правосъдието и вътрешните работи у нас. Но политическото решение, защото този доклад е именно такова, е меко казано нереалистично и в трите си основни пункта – постижения, резултати и необходими подобрения.
Нека започнем с постиженията. Те са четири на брой, при това несъпоставими. Съгласете се, че е доста трудно да сложиш на кантара, от едната страна, редово постановление на МС за закриване на безмитните магазини и, от друга, промените в Основния закон на страната ?
Още по-трудно и даже невъзможно е да изтъкнеш измененията на Конституцията като постижение. Една проста рекапитулация сочи обратното:
Първо. Създаден бе един доста спорен орган, без аналог в европейската практика – инспекторатът към Висшия съдебен съвет. А това е все едно да направиш подобен орган към Народното събрание, който да следи дали народните представители присъстват на пленарните заседания и дали не гласуват с чужди карти.
Второ. Паднаха имунитети на магистратите и това окончателно постави съдиите до стената и направи обвинението /заедно с неговия патрон президента/ абсолютен господар вътре в съдебната система..?
Трето. Измислените през далечната 1991 година следователи-магистрати почти останаха без работа, но оцеляха. И сега водят люта битка за да си възвърнат периметъра на действие. На всичко отгоре, никой от тях не възропта, че преминава на подчинение на прокурорите.? Една, общо взето, невиждана практика в нормалните страни – един независим магистрат да е подчинен на магистрат от друг клон на магистратурата.
Четвърто. Беше създаден постояннодействащ Висш съдебен съвет, но в него останаха да членуват по право най-висопоставените действащи магистрати и преди всичко главният прокурор, предводител на мощна и подчинена единствено нему прокуратура. Със всичките последици от това.
Както виждате, за броени месеци бившите комунисти и настоящи управляващи постигнаха онова, което в други страни и при други условия не биха могли да направят и за едно цяло столетие. Както би казал техния вожд и учител, наричан Гошо Тарабата от моя добър приятел Николай Колев – Босия.
Знам, че Европа дава, но в кошара не вкарва. Знам, че сами трябва си свършим работата. Но не ни трябваха постиженията, а онова скромно и дипломатично пожелание за ново начало от черновата на доклада.
----------------------------------------------------------
? Къде ще отиде сега съдията да не бъде послушен след като не се изисква разрешение на ВСС, само и единствено постановление на неговия колега прокурора-магистрат.
? Според чл.172, т.1 от Закона за съдебната власт прокуратурата ръководи разследването