Не си струва

Вчера политолози и социолози в България се обединиха около тезата, че криза в политическата система няма. Има криза в партийното представителство. И всичкото това, за да бъде натрит на носа на Първанов! Не че няма нужда от това. Не че не е прав Георги Лозанов за това, че президентът си прави пиар. Но локализирането на кризата единствено до партийното представителство от толкова авторитети може само да зарадва хората на статуквото у нас. И да обезсърчи още повече гражданите, чийто проблем, както знаем не е свързан само с представителството във властта. Измежду изказванията във вчерашната дискусия за политическата система безспорно най-зловредното е това на Огнян Минчев. И друг път политологът е посочвал като преломен момент 2001 година, идването на Симеон и съответно разпадането на обществения договор. За да каже човек такова нещо трябва да си затвори очите за зависимата и крайно неефективна съдебна власт, както и за свърхцентрализацията на властта, т.е. за меко казано ограниченото право на българските граждани да се самоуправляват. Криза има и това е повече от ясно. Най-малкото защото българинът освен политиците не харесва и модела. Този модел, в който е господин за един ден. Денят на изборите. На тяхно място аз бих се съгласил с Първанов, че има криза в политическата система. В системата произведена и наложена силово от неговата партия още в далечната 1991 година. И бих го подканил да започне не с партиите, а с извеждането на прокуратурата и следствието от съдебната власт. Какво си мислите ще отвърне държавния глава ? Не е ли ясно, че не е той човекът, който ще лиши от тайната власт, т.е. от свърмощното оръжие на йрерахизираната и мощна прокуратура, контролирана от него самия. Иначе, както е известно политическата система, т.е. системата от институции и организации на обществото чрез която функционира властта, има една много важна функци-- да интегрира, да приобщава гражданите. Точно обратен бе замисълът на „бащите” на днешната политическа система от 90-те години. И реализацията днес е пълна. Едно е властта, друго е гражданина. Хубаво го е казал поета: ”........................ Любовта е нещо дивно, трудно се познава се тя, нещо много по-различно от разврат е любовта. Тя едно е, той е друго, помежду им – пропастта. Проумейте и недейте смесва тези две неща.”*

Та наистина между система, която интегрира гражданите и такава, която ги отделя има пропаст. И ако интелектуалците нямат кураж да назовават нещата точните им имена, питам дали скоро и при тях няма да стане актуален въпроса за новите лица и в тази област ?
------------------------------
*Шота Руставели, „Витязът в тигрова кожа” в превод на Стоян Бакърджиев