Поредна покана за танц

Промяната на политическата система -- задължителна. Това е заглавието на днешната  статия на Мишо Константинов в "Монитор". Възхищавам му се на последователността, с която бие само в една точка. Вярно е, че избирателната система е препъникамък за каквато и да е голяма политическа промяна. Вярно е, обаче и другото -- реформата в изборното законодателство може само да създаде предпоставки за промяна на политическата система. Т.е. може единствено да спомогне, щото във властта да влязат реформатори, които да запретнат ръкави и да я върнат на собствените си съграждани. А как става това ? За съжаление по един-единствен начин -- като бъде из основи демонтирана /имаше някога такъв термин/ политическата система, наложена на българските граждани през 1991 годиниа. В тази връзка, когато съм имал възможност съм го писал или казвал -- българските институции и въобще политическата система са нещо, което е дълбоко, и за съжаление подло, замислено и осъществено. Още в началото на 90-те години, както е известно. Нека никой не бива да храни илюзии, че някак си поради недоглеждане или пък от екстравагантност у нас има следователи-магистрати.  Не е случайно също така устройството на местното самоуправление и фактът, че днес то е просто продължение на централната администрация. Още по-малко пък са случайни 20-те изключителни права за държавата, заложени в чл. 18. Или пък липсата на изключение за престъпленията срещу мира и човечеството в чл. 5, ал. 3, където иначе добре е формулирано, че никой не може да бъде съден за действие или бездействие, което не е било обявено за престъпление към момента на извършване му. По същия начин трябва да разсъждаваме и когато става дума за Конституционния съд, до който нямат достъп нито гражданите, нито пък техните организации. Фрапиращ и конюнктурен е подходът при уреждането на взаимоотношенията между изпълнителната и законодателната власт. Казано в най-едри щрихи нещата са предопредели в полза на едно от трите власти още чл.1, а именно -- че България парламентарна република. И.т.н.
И въобще не е прав Иван Кръстев, който преди години в едно свое интервю беше казал, че българската конституция е плод на страховете на бившата комунистическа партия. Каква ти защита!  Тъкмо обратното -- създаването на такъв тип Конституция, червената нишка, в която е последователното ограждане на властта от гражданите,  си е формено нападение срещу българския народ.

Ето защо ми се ще Мишо да разшири темата. Ще ми се да не се уповаваме само на една промяна в изборното законодателство, та била тя и положителна.

Защото предложението за Първанов за затягането на кранчетата на партиите и реформа в избирателната система е просто поредното предложение за надлъгване с опозицията, доколкото я има.

Мисля, че след всичко това, което се случи през годините на така наречения преход с тях, с бившите и настоящи комунисти, може да се говори само за едно -- нова Конституция. За съжаление, 18 години по-късно България отново има нужда не просто от алтернатива на управлението на тройната коалиция, не даже от десница, а от истинска гражданска партия.
Гражданска партия или протопартия, както я наричат политолозите, която да свърши онова, което не успя синята коалиция, а по-късно и СДС през през 90-те години.