Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

За „добрите” и „лошите” на „Позитано” 20

В един от постингите ми в началото на този месец се бях размислил дали пък в средите на бившите комунисти вече не си дават сметка за рисковете от неугасващата любов на тяхната партия към всичко що е държава. И ето че тези дни Татяна Дончева повдигна завесата, заявявайки в прав текст, че президентът се стреми към управление по „руски образец”. Нищо чудно конфликтът между „добрите” и „лошите” в управляващата партия скоро да излезе на светло. И да се окаже прав младият анализатор Стефан Гамизов, че Станишев е този, който може да спре мащабната офанзива на държавния глава към власт, която по закон не му принадлежи.

Ако обаче такива хубави сънища ни сполетят в мрачния ноември, не е зле да се ощипем. И да помислим хубавичко върху особеностите на теорията на конфликтите, която изповядват бившите комунисти. Аз поне се сещам за един светъл и дори малко комичен пример от писателска дискусия за конфликта в социалистическия реализъм през 70-те на миналия век, ако не се лъжа. На нея един от участниците се бе изхитрил да определи вечния конфликт в изкуството като „борба между доброто и по-доброто”. Само и само да избегне понятието зло, дразнещо слуха на партийните началници.

Ето защо слабо ме интересува каузата на Станишев, Дончева и на който и да е друг мастит член на бившата комунистическа партия. Ако някой от тях се чувства заложник на среди вътре в партията, безразсъдно вкопчани в миналото – да си подаде оставката и да се върне към нормалния живот. Ако ли пък не – да промени нейния устав и програма, така че тя да не бъде правоприемник на БКП. И съответно да осъди преврата на 9-ти септември, както и последвалия го просъветски комунистически режим.

Най-вероятно в този случай ще можем да говорим за истински конфликт. А както е известно? конфликтите се решават най-добре, когато се институционализират. Т.е., когато и „добрите” и „лошите” поемат по свой отделен път.

Или, когато падне БКП, както някога пееше Васко Кръпката.
—————

? От теорията на Ралф Дарендорф за съвременния социален конфликт, например