Вие сте тук
Новините днес -- военни, синдикални и съдебни
Висшия съдебен съвет насърчил генерал Пенгезов да се върне на работа. И разбира се, той ще се върне, за да прилага натрупания опит. Защото, ако човек погледне биографията му ще види, че генералът е расъл и израсъл най-вече във военно-съдебните структури на Министерството на правосъдието, военното следствие, Софийския военно-окръжен съд и Военно-апелативния съд. Да се чуди и май човек колко много военни магистратски структури у нас има, а война никаква. От 65 години насам. Впрочем с какво се занимава и колко работа има един военен съд у нас ? Отваряте сайта на Софийския военен съд и виждате, че подсъдни са, например военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили. Признавам, че не съм наясно с процента на престъпност в средите на армията ни, например. Знам, обаче, че ако някой тиловак, разпродал под тезгяха походна кухня ще бъде съден от военен съд, а не от граждански съд. Пак пред военен съд, а не пред граждански съд ще застане един младши или старши офицер, който на няколко ракии е причинил на пътя катастрофа човешки жертви. Кой знае защо на военен съд подлежат и служещите в деполитизираните ни и надявам се девоенизирани Национална служба за охрана и Национална разузнавателна служба. На военен съд в случай на извършено престъпление подлежат генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства. Ей това, „редови състав”, вече е върха на сладоледа.
Както и да е, мисля си накрая, че нито от генерал Пенгезов имаме нужда, нито пък от военните съдилища и прокуратури. Пак ви казвам – война няма.
Сладкодумни гости на държавната трапеза
Правителството излезе с нова инициатива – 10-процентно съкращение на разходите на ведомствата и заплатите на служителите. Синдикатите са против. Нормално. Доколкото все ще им е останала членска маса, то тя я концентрирана тъкмо в държавните учреждения и ведомства. Ето защо съкращенията и дори фалитите в частния сектор не ги стряскат толкова. Колкото по-голяма и доволна е администрацията в бедната ни държава, толкова по-бодри и дори гласовити са синдикатите. През седемдесетте години, ако си спомняте Маргарет Тачър приватизира каменовъглените мини и ред други големи предприятия във Великобритания само и само да сломи профсъюзите. У нас нещата са наопаки и, ако някой иска да плесне синдикатите през ръцете, ще трябва да съкрати държавната администрация.
Един все още доволен прокурор
Софийския градски съд осъди на 10 години затвор. Добре. Най-сетне, нещо в отговор на критиките от Брюксел, макар че ако питате мене българските граждани и вопиюшата нужда от справедливост са далеч по-важни. Удивително в случая е, че обвинителят Андрей Андреев заявява пред медиите, че е доволен от наложените наказания. При положение, че е поискал 15 години затвор и за напълно оправдания президентски спонсор Людмил Стойков. Най-вероятно, ако и той беше получил 10 години, прокурорът Андреев щеше да признае със сълзи на очите, че е най-щастливия човек на земята.
Най-вероятно ще разберем напълно чувствата на прокурара след като делото мине през Софийския апелативен съд. А там чака в засада генерал Пенгезов