Една стара и една още по стара тема

Програмата ми до края на седмицата, а може би и по-нататък

Забелязал съм през годините, че моралът и способностите не винаги вървят ръка за ръка, когато става дума за отделен човек. Т.е. срещал съм хора, за които липсата на морал не е пречка пред техният професионализъм. Ако обаче нещата опират до група хора, нещата изглеждат по друг начин. В този случай безкрупулността и сметкаджийството задължително водят до некадърни действия и дилетантщина. Такъв е случаят и с авторите на последните промени в Конституцията. Както виждате покрай предстоящите промени в Закона за съдебната власт и Гражданско-процесуалния кодекс, въпросът става отново актуален. Нещо повече. Има реални шансове още през идните месеци сценаристите да започнат работа върху петото издание на сапунения сериал за промените в българската конституция. Една от причините е опитът, поне от страна на БСП, да изпълни постфактум настояването на ЕС Висшия съдебен съвет да се превърне в постоянно действащ орган. Преди, обаче да надникнем в черновите на сценаристите и съответно да посетим снимачната площадка, мисля, че ще е добре да прочетем заедно Закона за съдебната власт. Ще ни бъде трудно, тъй като независимо от твърдението, че проектът е готов за внасяне в Министерския съвет, на сайта на Министерството на правосъдието продължава да се мъдри вариант от … 2003 година. Но това не е фатално. Имаме промените в Конституцията, имаме действащия закон, знаем изискванията на ЕС, знаем и намеренията на сценаристите. Така че няма да е трудно да поразсъждаваме върху това, кое е възможно да се промени и кое - не.

Другата тема, върху която си заслужава да поразсъждаваме са досиетата. Към момента имаме една добра и една лоша новина. Добрата е, че СДС няма да предложи нова кандидатура на мястото на Георги Констатинов. Лошата е, че май ДСБ се кани да участва в работата на Комисията. Работа, свързана с окончателното затваряне на архива или в най-добрия случай със селективно отваряне на документи, които няма да увредят националната сигурност, т.е. стабилността на тройната коалиция. Но има и една още по-лоша новина. От тук нататък, десните партии нямат ход. Не за друго, а заради политическата наивност, с която изоставиха една своя предишна печеливша позиция. А именно: да бъде изпълнено решение № 94 на 37-то НС от 1994 год., както и на едно тълкувателно решение на Върховния административен съд, съгласно които архивът, поне до 1990 год., си е вече отворен и не представлява класифицирана информация. Сега, след като десницата се съгласи и дори участва в изработването на Закона за достъп до документите на бившата ДС, връщането към старата теза на практика е невъзможно. Има обаче, нещо, което десните партии могат да направят заедно. И дори са длъжни да направят. Дотолкова доколкото избирателите /и леви и десни/ очакват от години да чуят отговорите на някои въпроси, свързани с дейността на бившата ДС у нас. Тези въпроси бяха издигнати като лозунги още на първите митинги след 10 ноември. Те не се отнасят толкова до така наречения о п е р а т и в е н архив /досиетата/, в който десницата е втренчена вече повече от 17 години. Става дума, разбира се за служебния архив. Архив, който бившата комунистическа партия пази като зеницата на окото си.

Имах достатъчно време да се убедя, че този архив е далеч по-важен от досиетата. Надявам се, да убедя и вас.

Още утре.