Бяха ли организирани протестите през януари 1997

Като се присъединявам към всичко казано от Петър Стоянов в неговия блог по повод 10 януари, ми се ще да направя едно, струва ми се, съществено уточнение. По повод на твърдението, че СДС не е организаторът на протестите. Разбирам прекрасно какво иска да каже лидерът на СДС. Разбирам, че той иска да отбие инсинуациите за предварителна организация, режисура и планиране на Раковски 134. Само че има опасност много хора да го разберат буквално.Да, наистина обстановката бе такава не заради някакви подмолни действия на опозицията, а вследствие на ината и некадърността на правителството на Виденов. Недоволството, меко казано, на хората бе факт. Точно по тази причина рейтингът на кабинета клонеше към нулата. От тук нататък опозицията или трябваше да изчаква пасивно, търкайки банките в парламента, втория кабинет на комунистите, или трябваше да вземе инициативата. Първото означаваше наистина държавата да се срине окончателно, второто — път към предсрочни избори. Твърдя, че СДС избра второто. И то съзнателно. Дори с известни спорове вътре в партията. От тук нататък организация и съгласуване вече имаше. Иначе можете ли да си представите какво би станало, ако лидерите на СДС, ако лидерите по места, ако партията като цяло не бе поела своята политическа отговорност по организацията на протестите ? 

Разбирам много добре притесненията на президента Стоянов и страха от етикети. Не и отива все пак на една партия да организира и предвожда улични действия. Но този страх би бил оправдан, ако насреща си опозицията имаше наистина партия. Нито тогава, нито сега, поне според мене, БСП не е партия в общоприетия на запад от нас смисъл на понятието. Не знам как трябва да се нарече една организация, водена повече от кланови интереси, отколкото от политическа философия, но съм склонен да вярвам на хората. Те казват простичкото м а ф и я.

Мисля, че лидерът на партията, която тогава успя да предизвика предсрочни избори, да ги спечели и в най-голяма степен да предопредели днешното членство на България в ЕС, можеше и трябваше да е по-дързък. И по -ясен. Организация имаше. Тя започна на 19 декември, когато Градския съвет на СДС и Обединение “Промяна” проведе на площад “Народно събрание” първия голям протестен митинг след дълго затишие от почти две години. Въпросът бе от ясен по-ясен: ще ни подкрепят ли хората. Ако ни подкрепят, тръгваме. Броени дни след този митинг бе взето и решението за стартирането на всекидневни шествия веднага след Нова година. Последва формирането на Обединен простен щаб с участието на СДС, синдикатите, студентите /помните ли КПСС ?/. Именно в този щаб се взе решение за национална политическа стачка. В този щаб се взе решение и за митинга на 10 януари, чиято цел бе подкрепи декларацията на опозицията срещу втори мандат на бившата комунистическа партия. Естествено, че имаше съгласуване, естествено, че нещата не бяха оставени на самотек, естествено, че имаше и инфарктни моменти, които и самият новоизбран президент преживя, когато нещата можеха да излязат извън контрол. Всичко това трябва да се казва, да се казва, да се казва. За да са наясно хората, включително и младите хора, че комунистите си отидоха позорно. Посрамени и пометени от благородния гняв на гражданите. Другото е да слушаме техните приказки как са проявили мъдрост, как Николай Добрев едва ли не е предотвратил гражданска война и прочие нелепици.

Истината е, че СДС, поемайки инициативата, с разум, решителност, такт и съгласувани действия, предотврати намерението на комунистите да продължат управлението си дори с цената на танкове по улиците. И ако опозицията не бе толкова настойчива и организирана, наистина януарските събития щяха да заприличат на унгарските от миналата година.