Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Две разследвания, два свята, да видим кой ще стане излишен

Месец и половина след атентата на летишето в Сарафово, българските разследващи органи се покриха. Тук-таме някой да надига глава от окопа, пуска някоя реплика в публичното пространство и се снишава отново. Само Цецо стои подаден до кръста над бруствера и обещава „месеци, дори години”.
В случая, обаче, разследва не само България. Разследват и израелските служби. Между действията на органите в двете страни има съществена разлика. У нас тихомълком бе възприета удобната теза, че става дума за самоубийствен атентат. И съответно разследването у нас се ориентира към по-трудното – набиране на информация за евентуалните поръчители. В Израел пък – обратното. Там са наясно с поръчителите, а изходен пункт на следствието е, че извършителят е жив. И щом е жив, трябва да бъде открит. Както е известно откриването на извършителят е най-краткия път да стигнеш да потвърдиш поръчителя.
Има още една съществена разлика между българските и израелските служби.
Ако случайно българските власти сметна, че извършителят е жив, те най-вероятно ще поискат европейска заповед за арест. За да могат после да го изправят пред съда. Ако разбира се, изобщо те имат такова желание, защото не знае дали в показанията си пред съда, атентатора няма да разбие на пух и прах българската дюнерна дипломация. И съответно да влоши отношенията ни с определени държави и организации.
Израелците, обаче, няма да искат европейска заповед, а ще си го хванат сами. В която и точка на света да е атентатора. Жив или мъртъв. Ако е жив, разбира се, ще го изправят пред съда. Както направиха преди години с Адолф Айхман, а с много други, които са екзекутирали евреи.
Всъщност много ясно се изрази израелския вицепремиер Моше Ялон: „Оценяваме българските съображения, но ние разглеждаме ситуацията от горе надолу, тоест от поръчителя към изпълнителя, докато българските власти трябва да се съобразяват с разследването, което се прави от долу нагоре. „
Разбира се, в тези думи има известна ирония, но пък човека е забелязал една особеност у нас: да захващаме работата отзад-напред. И понеже, това си е живата истина, няма защо да му се сърдим.
----
 


В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма