Оръжие за из път

До преди две години имах пистолет. Газов. От време-навреме го слагах в чантата, когато в качеството си на нощен инспектор на общината, трябваше да кръстосвам София на шир и длъж. Макар че си е мой и си имам документ, от 4-то районно ми го взеха. И още не са ми го върнали. Но, както и да е. Дума ми е за друго. Вчера докато чаках влака за Пловдив, за малко щях да си купя нов. Но се озаптих. Казах си, все пак Централна гара е, могат да те вземат за терорист. После оставих чантата и се загледах в оръжейния магазин на втория етаж на гарата. Каква ли, джанъм, е загадката? Дали пък не е капан за терористите. Отиваш да си купиш карабина и хоп –белезниците на ръцете и ела, че ми трябваш. Не, не може да бъде това. Нещо друго е. Примерно слиза терориста с фалшива лична карта и фалшиво разрешително, купува си пищова, свършва си работата. После, ако има обратно изкупаване, връща го, плащат му го. И отпътува по-живо здраво.
Ха-ха! Това, разбира се – в кръга на шегата. Но пък това, че Софийската централна гара предлага на пътуващите огнестрелно оръжие, си е самата истина.
На летищата, все още няма.